Александър Петров
Хич не обичам да се карам, да споря и да участвам в конфликти... Според майка ми, която се занимава с астрология, това е, защото рожденият ми Марс бил във Везни. Сега бера изгнилите плодове на добрината си. Мама от малък само ми повтаря: „Как пък не се роди, докато Марс беше в Овен?! Щеше да си твърд, нахакан, нямаше да ми пишеш в Edna.bg, а поне в Mirror. А, ти… все срамежлив и загубен!“
Вкъщи толкова много се говореше за хороскопи, че имам чувството, че бях възпитан от планети и съзвездия. Чудя се, ако майка ми не разбираше толкова много от астрология, дали щях да съм такъв, какъвто съм сега?
Това, разбира се, вече няма абсолютно никакво значение…
Израснах с характер мек, като косъм от грива на еднорог!
Сами разбирате, че предвид нездравата ми търпеливост, ми е много трудно да заявявам директно на човека до себе си нещата, които ме дразнят. Някои от явните резултати от това ми качество са, че към настоящия момент спалнята ни е боядисана в розово, на мястото на бюрото, на което доскоро работех, от три дена има тоалетка, а по пътя към леглото ни има образувана малка, китна, но и тясна пътечка, обособена сред море от чанти, сандали и летни обувки.
В един момент, нормално, благият ми характер изчезна, а последвалото избухване от моя страна беше неизбежно. Вкъщи настана мълчание, а всички опити да внеса омекотяване на обстановката се отразяваха безчувствено в гранитния поглед на приятелката ми. Ако знаех, че молбата ми да си премести тоалетката на друго място щеше да предизвика такива емоции, никога нямаше да си отворя устата. Лошото беше, че и вечният коз със секса за сдобряване не сработи.
Е, ся си е*а майката!
Такова нещо не ми се беше случвало – да откаже на това тяло на Зевс! Вероятно доста добре щеше да се отрази на ситуацията, ако просто се бях извинил, но извиненията винаги са трудни, особено като не си баш виновен. За щастие обаче, в този случай звездите се оказаха на моя страна и ми показаха пътя.
Как да кажете „извинявай“ без всъщност да го казвате?
Няма нищо, изразяващо по-голямо чувство за вина, от любовен стих след скандал. След два дни на мълчание, й пратих имейл. Нищо, че стоеше до мен…
Ако си мислиш, че не те обичам
или, че без тебе мога,
Александър да не се наричам
и ще премахна дясната си нога!
Затова повярвай в любовта ми -
че ще бъде вечна тя,
защото във противен случай,
не ще мога да вървя!
Да ви кажа честно, очаквах или да няма отговор, или да каже нещо от сорта „И си мислиш, че с някакво смешно стихченце ще оправиш нещата?“ Минута по-късно получих това:
Направѝ салата за мен
и ще се сърдя само ден.
Ако пък ми сготвиш мусака,
сърденето спира на мига!
Пиша тази статия, докато каймата, зеленчуците и картофите се запържват.
Ето, че поезията е храна не само за душата, но и за стомаха – ако не беше тя, щяхме да сме хем сърдити, хем гладни. Нали, Веронче?
Вероника: Ще ти изгори каймата, затваряй го тоя компю№%$€§*(
Ако имате нужда от стих за сдобряване, но писането не ви се отдава, заявете своята поръчка с кратка информация за скарването на petrov.edinbg@gmail.com или в Инстаграм @alexdimpetrov
