Нищо не ми хрумва. Навън е толкова мрачно, мръсно и сиво. Коледа е далече, а още виждам гърба на лятото.

За какво посадих тези луковици на лалета, зюмбюли и нарциси, като пролетта хич не я виждам нещо... Поне да се беше явила някаква любов. С цигулка в ръка, с опънати струни... Да посвиря поне...

Наистина, казвам ви, нищо не ми хрумва. За луковиците вече споменах. Седя и пия кола, ям течен шоколад и се чувствам празна като кофичка от кисело мляко. Сякаш някой е грабил от мен с голямата си лъжица, но мен това не ме прави песимистична. Все нещо ще ми хрумне.

Ето, ето, хрумна ми! Питате се какво точно ми е хрумнало, но за да ви държа в напрежение, ще ви го споделя следващия път.

Тогава Коледата ще е съвсем близко, а онзи с цигулката може да се е появил.