Запитвали ли сте се някога защо етикетът „мъжко момиче“, който се лепи на част от женското съсловие, определя битовите и социалните умения на жената и за някои звучи гордо?

Точно обратно на „мъжките момичета“ са „женствените момчета“ – етикет, отправен като намек за сексуалната ориентация на мъжа и приеман за обида.

Що за несправедливост?   

Според мен сексуалната ориентация на индивида не определя дали той е женствен или мъжествен. Не мисля, че мъжкото или женското излъчване са критерии, определящи уменията на дадена личност.

Нима много жени не се справят с куп неща, с които малко мъже биха могли да се справят?

Справедливо е след подобно твърдение да се приведат и примери.

Ето няколко такива:

• Ранно ставане и бързо влизане в ускорен ритъм.
• Подготвяне на децата за училище или за друга институция, поемаща грижата за тях.
• Пазаруване със специалното умение да разпределяш наличните пари, но и да угодиш на всички вкусове на домашните.
• Готвене (със същите специални умения като в горния пример).
• Ходене на работа, ама не просто „ходене“, а със стремеж към израстване в професията.
• Прибиране на децата у дома и отделяне на нужното им внимание.
• Намиране на време между всички тези задачи и за поддържане на красива външност.
• Проявяване на разбиране към напрегнатия ден на любимия и още и още...

Колко често ви се случва да попаднете на мъж, който успява да организира деня си по изброените по-горе начини?

Факт е обаче, че доста жени успешно жонглират с всичките тези задачи, към които биха могли да се добавят и такива, които съвсем клиширано се приписват на мъжкото съсловие. Хайде сега да видим колко от представителите на силния пол могат това? Несъмнено има такива, които биха се справили, но едва ли с лекотата, с която го правят „мъжките момичета“?

И тогава идва естественият въпрос: трябва ли една жена да се гордее, когато я наричат „мъжко момиче”? Честно казано – не! Но колкото и да е обидно, факт е, че голяма част от жените днес покриват и редица  мъжки умения. Тъжно е, че „мъжките момичета“ стават все повече. Но този факт не се ли сблъсква с болезнената истина и даденост за физическата сила и пространствената  ориентация у мъжа?

След всичко, казано дотук, надеждата за клишираното ни общество е в свалянето на смешните етикети за живот в свят, в който отговорностите не се делят на „мъжки“ и „женски“. Свят, в който съвсем естествено мъжът умее да удовлетворява нуждите на жената до себе си и да бъде истински партньор. Съответно, жената да бъде жена с главно Ж, което изключва местенето на тежки мебели, сменянето на гуми, ангажименти с ремонти, строителство и майстори, справяне с финансовите задължения към дома и семейството и още много други такива – все умения за които „гордо” я окичват с приза „мъжко момиче“.

Не, благодаря, отказвам този „приз”!  Искам просто да бъда жена!

Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:

Остарява ли изкуството?

Има много като теб, но точно ти ми липсваш

Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.