Здравей приятелю!

Как си горе на небето? Не успях да ти кажа толкова много неща. Явно не съм се научила да ценя времето. Като повечето хора. Да се възползвам от времето, докато сме живи, за да казвам важните неща.

Обичам те. Знаеш го, нали?

Тези дни се събрахме старата дружина. Сложихме ти питие на масата. Прибори също. Сложихме и снимката ти, за да се смееш заедно с нас на старите ни закачки. Сигурна съм, че си чул всяка наша дума.

А ти разбираш ли се с Господ? За какво си говорите? Споменаваш ли ни?

Изминаха шест месеца, откакто ни напусна физически. Никой не го разбира. Едва ли някой ще го разбере. Няма ден, в който да не те споменаваме. И всички с усмивка. Състоянието на тъга в нас не ти отива. От теб сме се учили да изпитваме радост. Да прощаваме също. Великодушието е присъщо само на големите хора. С големи души.

Липсваш ми, Отец. Липсваш на всички. Добре че е усмивката ти от снимката за автографи. Често ми идва да посегна към нея, за да ти оправя очилата, които са леко накриво. Толкова истински си тук.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg!