Обичам гората. Самата аз живея близо до нея. За мен животът без дърветата би бил немислим. Да чуваш шума на листата вечер, е привилегия. Да се събуждаш сутрин със зеленото в тях – благодат.

По дърветата у дома скачат катерици, а под шарената им сянка пърхат врабчета. Понякога ми се струва, че нищо повече не ми е нужно.

Денем се разхождаме с една приятелка в близките гори. Там дърветата са достолепни. Изглеждат специални, защото пътеките се вият единствено покрай тях и няма какво да отвлече вниманието ти от красотата им.

Само кучетата, които тичат около нас, не разбират значението им. Но и те са щастливи по подразбиране, защото гората е свобода и за тях.

Бих изобразила свободата като дърво. Нищо повече не е нужно. В него е и силата, и зеленото, и вятърът, и всички малки твари, които ни карат да изпитваме радост, че сме живи.

Дърветата винаги ни говорят.
Просто трябва да се вслушаме добре, за да ги чуваме.