"Нотр Дам" пламна, а ние видяхме ли светлината?

нотр дам
Снимка: Istock

Росен Карамфилов

Новината за горящaта катедрала Нотр Дам ме шокира. Казвам шокира, защото не всеки ден се случва нещо толкова тъжно. Тъжно във всякакъв мащаб. За мен това е знак от Бог, че сме обърнали посоката, че някъде грешим. Няма значение какви сме – католици или православни. Тия деления са безсмислени. Ние изповядваме една и съща вяра. Стига сме се разграничавали.

Човечеството трябва да намери повод, поне един повод, да се обедини, вместо хиляди други – да се разделя. 

Узнах за случилото се късно снощи. Стената ми бе залята от селфита на хора с катедрали. Някакъв странен вид съпричастност. Аз лично не го разбирам. За мен тъгата от тази трагедия е много по-глобална и разтърсваща. Изгарянето на културна стойност. Слава Богу – ще я възстановят. Но никога няма да е същото. Това ще бъде един печат върху челото не само на Франция, а и на целия свят. Тая стигма ще остане. 15.04.2019г.

нотр дам
Снимка: Istock

Природата ни даде поредния знак. Ние забелязахме ли го? Асимилирахме ли за какво ни е бил спуснат отгоре? Или просто подминахме всичко с думите: 

„АЙДЕ, КАКВО ТОЛКОВА РЕВЕТЕ!!! ЗА КОНЮШНИТЕ НА ЦАРЯ  НЕ ЦИВРИХТЕ ТОЛКОВА КОГАТО ИЗГОРЯХА!” 

Патриотизъм от най-висша степен. Колкото и да си обичаш страната, какъвто и родолюбец да си, не можеш да сравниш Нотр Дам с Конюшните на Царя! Вижда ми се неубедително, от която и страна да го погледнеш. Защото станалото вчера не засяга само България, не само католиците, но и всички изповядващи вярата в Христа. Затова сълзите няма как да бъдат сдържани вече. Ние не сме от желязо. Човеци сме все още. Някои гледки са по-непоносими от други. Пламъците, които разрушиха основната кула – деветдесет и три метровата „Стрела” – ето това е непоносима гледка. Да съзерцаващ как гори част от история на човечеството и да си безсилен. Да си скубеш косите пред телевизора. 

нотр дам
Снимка: Istock

Доколкото прочетох, покривът на голяма част от централния корпус на сградата е унищожен. За радост, пожарникарите са успели да спасят двете камбанарии, които се издигат над фасадата на "Нотр Дам", както и известния прозорец със стъклопис във формата на роза над централния вход. Смилил се е Създателят все пак...

Поне някаква утеха сред цялата тая скръб. Тук искам да вмъкна цитат от един голям български роман „Камбаната” от Недялко Славов. Цитатът гласи така:

„Дойде време камбаната да спасяваш, момче. Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.”

нотр дам
Снимка: Istock

Питам се – готови ли сме да Го приемем в сърцата си? Прозряхме ли достатъчно или ще чакаме още катаклизми да се случват, за да Го проумеем и допуснем в себе си. Това, което се случи вчера бе преднаписано:

"Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й."
Откровение на Йоан, 18:9

Дайте да се замислим. За секунда-две, не повече. До следващия път...

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти