Защо не научихме синовете си да ценят живота?
Шофират като безсмъртни и умират на следващия завой.
Строят, а след тях се руши и загиват хора.
Учили са за лекари с парите на родителите си, а разменят живота на хората срещу мръсни пари.
Пораснали са силни мъже, само за да застигнат една жена и да я убият с камъни.
Създават семейства, уж от обич, но отвличат децата си и никой не знае къде са.
Всички те са мъже, родени, отгледани от майки, възпитани от тях и превърнали се…в чудовища.
Не знаем как да ги възпитаваме и накрая те се превръщат в убийци.
Още ги плашим, че плачат само момичетата, че миенето на чинии не е женска работа и че мястото на жената е в кухнята.
Когато срещнат жена, която не е такава, се плашат и ги избива на агресия, защото не знаят как да се справят с нея.
Не ги учим, че силният е силен, за да пази слабите, а не да ги убива. Бащите им вкъщи крещят или пият тихо, защото и техните бащи не са ги научили на чест, доблест и обич.
Забравяме да им кажем, че в работата е важно не само колко пари взимаш, а и как си си я свършил, защото парите свършват, но истински добрите хора винаги са търсени.
Не научихме синовете си да се борят, а само да се бият, не ги научихме да обичат, а само да оплождат, не ги научихме да искат да могат, а не само да искат да имат и те се превърнаха в комплексирани възрастни.
Които убиват.
Estrella
