Декември е внезапен като клюка. Докато се огледаме, пъстроцветните листа на есента са отнесени от вятър, който сме проспали. Сутрин става все по-тъмно. Но кафето се услажда по същия начин. Между часовете ние водим живот, който ни оставя без дъх.
С всяко наближаване на Коледа търсим уюта вкъщи. Късите дни гарантират дълги нощи, в които имаме време за размисъл, за приказни сънища, за любов. Осъзнатата нужда да споделяме красивите си моменти ни връща към усмивка, която единствено детството помни.
Нищо на този свят не трябва да се случва на всяка цена. Нищо не е толкова неотложно, колкото нуждата да изживяваме пълноценно всяка подарена секунда.
Има обстоятелства, които не зависят от нас. Каквото е писано да се случи, ще се случи. Някак по-лесни изглеждат работите, миг преди да падне първият сняг.
Сега е моментът, когато неуважителните хора трябва да заобичат себе си, за да бъдат пожелани от някого. Всяка звезда има своите фенове, черните дупки – също. Но е далеч по-добре да сияеш, отколкото да се губиш в тъмното.
Сега е моментът да изкажем чувствата си, защото снегът отива на топлите думи. Никое „обичам те“ не трябва да остава на дъното на празна чаша. Виното особено добре разбира това.
Сега е моментът да извадим на показ снимките, които дълго време крием от самите себе си. На тях присъстват хора, които вече са станали част от съдбата ни. Умните се поучават от грешките на миналото. Бъдещето винаги изглежда оптимистично, ако не се взираме в подробностите от пейзаж, който отдавна е избледнял върху платното на безмилостно бързото време.
Сега е моментът да продължим уверено напред, защото след всеки завой хоризонтът е все така необхватен и в това се крие магията на неизвестното.
СЕГА е началото на зима, която обещава пролет. Докато снегът скърца под обувките, ние вървим уверено към домовете си, където по това време на годината винаги е хубаво. Защото светът навън за момента е мрачен и студен. Защото звездите греят с ярката си светлина, но остават невидими заради смога, примесен с тежката мъгла на декември.
Между часовете ние водим живот, който не трябва да бъде лесен. Нека има вятър, който да направи така, че утре да не разпознаваме днешния ден. Така с всяка следваща глътка кафе ще бъдем благодарни, че сме отворили очи за сняг, който поглъща сивото на деня. Така с всяка следваща глътка вино ще ликуваме, че предстоят още много дълги нощи, в които има с кого да остаряваме. Заедно.
