Животът е пълен с метафори, затова е поезия сам по себе си. За културния човек те са символи, с които съизмерва собственото си съществуване, докато за безпросветния обикновено са сравнения, които изпълват битието му със скука. Нищо не е еднозначно. Красотата е субективно понятие, но въпреки това има състояния и моменти, които изпълват сърцата ни с възторг.
Понякога сме толкова влюбени, че ни се иска всичко останало да умре, да изчезне от лицето на земята в името на тази наша велика любов. Друг път сме толкова опиянени от тъгата, че споменът за раздяла с някого извиква у нас усещането за реалност, което пробужда съзиданието.
Говорим си за...
Всяка секунда ние творим чрез думите, чрез мислите, чрез нотите, чрез мечтите, които превръщаме в цели – с всяко вдишване допринасяме за колективната красота на самия живот.
Рано или късно се научаваме да ценим малките неща. Те придават смисъл на дните, те ни движат напред към нови приятелства и възможности. С времето проумяваме, че наистина е най-мрачно точно преди зазоряване и че винаги става една идея по-топло, когато най-сетне снегът завали.
Сякаш сме орисани да разгадаваме смисъла малко по малко – като първа любов.
Свободата да бъдем себе си, не е трудно достъпна. Понякога е нужно само да затворим очи, за да я припознаем отново. Тя има мирис на слама, а есента ѝ дава възможност да развихри творческия си заряд.
Да съзидаваме придава смисъл на всяко утро, което ни приветства.
Понякога не осъзнаваме колко сме щастливи. Лутаме се в търсене на някого и нещо, без да разбираме, че те вече са част от живота ни. Егоизмът кара думите да онемеят, а нотите да замлъкнат. Щастието е в това да раздаваме и да споделяме, защото без другите то не може да съществува.
Няма нищо по-отчайващо от това да осъзнаваме своите слабости и грешки и да не предприемаме нищо, за да се поучим от тях. Когато пишем собствената си история, трябва да можем и да зачеркваме излишните изречения. Историята не става по-малко истинска, ако сме намерили точните метафори. Съдържанието не зависи от дължината на произведението.
Изкусното в поезията е да кажеш много с малки думи. Точно както малките неща придават безценна стойност на живота, който ни е дадено да изживеем.
