Скоро ме научиха на една много готина игра. Пишеш на едно листче пет свои качества и по пет качества на тези, с които играеш. Колкото повече участници, толкова по-добре. И трябва да познаеш, кой е човекът, чиито листче си изтеглил само по качествата, които са написани. Всъщност това е игра, в която виждаш, как се виждаш ти и как те виждат хората около теб. Понякога представата за теб самата няма нищо общо с това, което другите мислят за теб. И най-ценното остават разговорите покрай тази игра. За качествата и за това, колко е важно да имаш поне пет. Все пак толкова трябва да напишеш за да можеш да играеш.

В тази игра няколко пъти срещнах качеството – лоялен. Няма значение, за кого се отнасяше.

Аз не го бях отбелязал. И не се бях замислял.

Но се замислих и си дадох сметка, че май това е най-важното, което човек може да предложи. Не май. Със сигурност.

Това означава да си достатъчно уверена в себе си и знаеш, че човекът, когото си избрала си струва най-много от всички на света. Че е единствен, несравним и фантастичен рицар, когото си имала късмета да срещнеш в живота си. И че не си струва да ти шарят очичките. Защото никой не се кефи на тези, на които им шарят очичките. Може да звучи хиперболизирано, но нима има някой, някъде, когото би срещнала някога и който би бил нещо повече !? И колко време ще бъде нещо повече ? Това е да си лоялна. Означава да си умна и уравновесена в избора си. И да утвърждаваш избора си. И да знаеш, че си умно момиче, щом си направила такъв избор.

Противното би било противно – да се съмняваш в себе си и в собствените си критерии. Тоя ли е ? Ама наистина ли е тоя ? Щото има един в Надежда, на който му е много голям и с него се чувствам по-различно. Ми, заминавай при тоя в Надежда ! Ама на него само едно нещо му е голямо. Знаеш ли.....ти не заслужаваш нищо. Не защото си лошо момиче, а защото си мислиш, че можеш и трябва да имаш всичко. Така се оказва, че все имаш нужда от нещо повече и от нещо по-различно. Това е драмата на тези, които се страхуват да са щастливи с това, което имат.

Обратното на лоялност е предателство. Във военно време убиват предателите, дори и когато са донесли много важна информация. Аргумента – този щом е предал собствената си армия, неговите си хора, какво можем да очакваме ние – враговете от него.....

Да си лоялна означава да си кажеш – с теб съм, споко. И да се наслаждаваш, когато получаваш същото. Защото знаеш, колко е яко – с теб съм, споко.

Да си лоялна, означава да кажеш – Лоялна съм. А не да кажеш – Не съм лоялна, защото.....ако искаш избълвай порой от думи, но с тях не стваш по-лоялна. Не си лоялна и точка. Това е кофти.

Да си лоялна, означава да си някъде, не защото не можеш да бъдеш другаде, за защото ти харесва да бъдеш точно, където си. И с кого си. И си достатъчно мъдра за да знаеш, че животът минава така или иначе. По-добре да минава бавно, осъзнато, запомнящо се и величествено, отколкото с истерията, че точно сега си тук, а не навсякъде другаде.

Да си лоялна означава да изпитваш свобода, каквато и не си сънувала. На лоялните хора им личи, че са лоялни и никой не ги ограничава и не ги трови със съмнения. Никога и за нищо. Нали си спомняш – С теб съм. Споко.

Да си лоялна означава да не изоставаш. Себе си, хората си, корена си.

Лоялността не е само във връзката. Или си лоялен, или не си.

В работата лоялността означава, че си някъде, не защото няма къде другаде да бъдеш, а защото искаш да си там, където си. Знаеш, че си ценен, че си тежиш на мястото и че не пропускаш нищо, когато не си някъде другаде. Напротив – всички другаде изпускат теб, защото можеш да научиш всяко друго качество, да го изкопираш, да припознаеш, като свое, дори и с малко компромиси. Можем да си купим всякакакви специалисти, всякакви възможности. Ако не можем да ги купим с пари, ще ги купим с много пари. Лоялността не можеш да я купиш. Тя е рядка и ценна. Не се наследява, но помага, ако баща ти и дядо ти са били лоялни. Или майка ти и баба ти, естествено. Не се учи. Не се придобива с курс.

Чувал съм, че лоялността била за балъците. И че това било качество, с което се оправдава страха от промяна и търсене на нещо по-добро. Верно ли ? Не виждам нищо балъшко в това да имаш статут на специална.

Лоялността означава да не даваш обяснения за действията си, защото никой не се съмнява в твоята добронамереност, преценка и безкористност и щом си направил нещо е трябвало. Лоялността е липса на съмнения, увереност, че можеш да разчиташ. А когато можеш да разчиташ на някого – това означава, че той е пич на всеки един език на света. Всички обичат пичовете.

Лоялността е никога да не си оставяш сили за после. За друга връзка, за друг работодател, за друг живот. Да правиш всичко и винаги сякаш никога, никога повече няма да го правиш. Че е за последно. И понеже винаги има „после“, когато дойде после пак намираш сили да продължиш и да не си оставяш сили за после. За друга връзка, за друг работодател, за друг живот.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.