Утре е 14-ти февруари. Свети Валентин изведнъж ще внесе любов в домовете ни, сякаш е някакъв магьосник и ще налее вино в чашите ни. Все пак е и Трифон Зарезан за всички самотни хора на планетата. Утре мъжете рязко ще се сетят, че е настъпило времето да подарят по някое и друго цвете или може би дори букет на половинките си. Някак си пресилено ми се вижда всичко това. Да обръщаме внимание на жените си само по празниците. Само през уикенда, едва ли не, защото през останалото време сме затрупани от работа.
Ясно е – битовизмът е враг номер едно на хармонията в отношенията. Тая хармония обаче всъщност се оказва въпрос на инстинкт. Чисто човешки инстинкт. Да си помислиш с какво би могъл да изненадаш другия. Да разнообразиш ежедневието. Да смажеш рутината. Сториш ли го – проблемите изчезват сами.
Ако се замислите – има логика в думите ми. Чувал съм какви ли не истории за двойки, които се разделят, просто защото си омръзват в даден момент. Ще речете – ами такъв е животът, така се случва, какво да се прави. Окей – щом казвате. Може и така да е. Не твърдя, че съм експерт в областта.
Защо обаче става това омръзване? Това е един доста интересен въпрос. И тук ще си позволя следното сравнение – представете си, че можете да правите секс в една единствена поза. Колкото и да ви е хубаво – ще ви писне все някога. Или ако ядете нон-стоп шоколад. Сладостта започва да нагарча. И става за миг. До вчера сте обожавали шоколад. Но на петия ден ви е дошло до гуша от вкуса му.
Същия е принципът и при връзките. Номерът е да не спираш да изненадваш. Както партньора си, така и себе си. Няма да усетиш как ще отлетят годините. Като някакви секунди, прекарани на забавен каданс. Влюбване, първи трепети, съвместено съжителство, бебе и така нататък.
Стъпките са написани предварително. Стига да можем да разчетем почерка на собствените си желания.
Напълно съм убеден в едно – времетраенето и дълбочината на любовта зависят от влюбените. От това колко отдадени са те. От това колко далеч искат да стигнат. Пътищата са безброй. Има много завои. Някои от тях са достатъчно остри, за да се уплашиш. Ала страхът няма да ти помогне. Той може само да навреди. Да съсипе същината. Да я срине.
И не – любовта не е някакъв шаблон. Не е селфи с гаджето на Свети Валентин. Не е снимка на романтична ви вечеря. Тя е кадър, който няма как да заснемеш. Тя е пеперуди в стомаха, но не само през първите три месеца. Тя е ускорения ти пулс, когато се вгледаш в очите ѝ.
Любовта не е ден от седмицата, нито се нуждае от празнуване. Тя се нуждае от постоянство. Тя е усещане, което не винаги може да се повтори. Затова по-добре не го губи. Наздраве!
