Александър Петров
Дълго време животът ми се уповаваше на един цитат, за който от Google твърдят, че е на Бил Гейтс:
„Избирам мързеливи хора за трудната работа, защото те ще я свършат по най-лесния начин!“
С тези думи на Бил се успокоявах всеки път, когато като по-малък, майка ми ми казваше: „Ейй, продъни го това легло от лежане!“ или пък „Ако нямаш шестици, като пораснеш ще пасеш патките!“
Впоследствие леглото наистина се продъни, а и патки в живота ми също не липсваха. За щастие обаче не ги пасях, а по-скоро други неща… то затова се и продъни леглото.
Най-накрая обаче реших окончателно да убедя родителите си, че не съм чак толкова бездеен и 4 години, след като завърших семестриално образованието си, предприех стъпки и към самото дипломиране. И ако до този момент бях убеден, че не съм мързелив, а съм просто човек, който пести енергията си, след като започнах да пиша дипломната работа, осъзнах следното:
Мързелът – това съм аз!
Естествено – кой предпочита да стои и да пише, пред това да стои и… просто да стои? Не и аз. След много психологически премеждия, на които няма да наблягам, някак успях да стигна почти до края на въпросната дипломна работа. Оставаха 3-4 дена до крайния срок за предаването й. Тогава се случи това, което се случи…
Обобщено, картинката изглеждаше по следния начин – аз лежах на дивана, над главата ми беше столът, а зад него, на около една ръка разстояние от мен, беше масата за хранене. Върху стола бях оставил компютъра си с отворената на него почти завършена дипломна работа. На масата пък имаше чаша, пълна догоре с вино, което си бях налял, и съответно бях забравил да взема със себе си, бързайки да легна отново на дивана и да си догледам филма. Проблемът дойде, когато ми се допи вино.
Ето така започнаха бедите…
Естествено, чашата беше твърде далеч, за да я хвана както трябва и успях да стигна до нея само чрез средния и безименния си пръст. И, разбира се, не се пресегнах, като нормален човек, а протегнах ръка над тъпата си глава. Не знам дали си го представяте, но реално виждах чашата наобратно, което внесе допълнително объркване в така или иначе недобре функциониращия ми вестибуларен апарат.
Случвало ли ви се е да знаете, че това, което правите, няма да завърши добре, но въпреки всичко да продължите?
За части от секундата чашата се обърна върху лаптопа ми и освен че го обля обилно с вино, се и счупи. Стъкла и алкохол пронизаха дипломната ми работа. Инстинктивно скочих, за да предотвратя вече нанесените последствия. Благодарение на некоординираните си резки движения обаче, бутнах стола и лаптопът падна на плочките, а капакът му се обърна наопаки.
Тишина.
Приближих се бавно към компютъра си, сякаш за да премеря пулса му. Само констатирах неговата смърт. Той не само не работеше. От него излизаше тънък дим. Побеснях. Изпсувах и ритнах скапания стол, когато нещастията за мен продължиха – едно стабилно парче стъкло от счупената чаша се заби в крака ми. Изревах още по-мощно и така ми падна пердето, че засилих юмрук към стената. За щастие се оказа, че тя не е чак толкова твърда, защото беше облицована с гипсокартон. За нещастие обаче, сега в нея имаше зейнала дупка във формата на юмрука ми, а китката ме болеше зверски.
И така, 30 секунди след като ме беше домързяло да стана и да си взема виното, вече имах стъкло в крака, кръв по земята, дупка в стената, изкълчена китка, изгорял компютър и загубена дипломна работа.
По-нататъшните последствия от своя мързел пък мога да обобщя по следния начин: 2 шева, отделена четирицифрена сума за нов компютър и ремонт на стената, както и 48-часово непрестанно писане, с цел да възстановя и завърша погубената дипломна работа, части от която, за щастие издирих в имейла си. Поне магнитния накитник на д-р Ливайн го взех от дядо ми.
Тъй че, ако Бил Гейтс чете това - ако обича, да си преосмисли философията!
Споделих ви тази история с едно единствено послание – аз и засъхналата кръв по фугите на паркета ми, ви призоваваме да внимавате и да мислите много добре, когато ви домързи, където ви домързи и колкото и да ви домързи!
