Купеното носи щастие… за разлика от счупеното

двойка
Снимка: Istock

Александър Петров

Самолетът й кацаше в 18:20. Предвидих малко закъснение, сметнах пътя до вкъщи, абе, към 20:00ч. трябваше да сме се прибрали. Бях приготвил специална вечеря, масата беше украсена с цветя, а за русото чудо бях купил едно бижу, което си беше харесала отдавна. Не че исках да я подкупвам, обаче, признавам си, чувствах се виновен и то не малко.

Усмивката й, когато влезе в стаята и видя какво съм приготвил, можех да сравня с тази, която изгряваше на лицето й, всеки път, когато влезеше в един магазин за чанти, кръстен на Розовата пантера. Така бях сигурен, че е истински щастлива от изненадата ми. Седнахме на масата, сипахме си по чаша вино, казахме си „Наздраве“, целунахме се и аз я хванах за ръката, готов да сложа гвоздея на вечерта с подаръка си.

- През времето, в което те нямаше, аз научих много…

- Е, нямаше ме общо ден и половина, де… - прекъсна ме тя.

- Да, но ден и половина без теб аз усетих като Космоса – безкрайни. Та, както казах, през тези дни научих много... Научих, че винаги, когато тръгнеш нанякъде, моят дълг оттук-насетне ще е да те последвам, защото липсата ти кара ръцете ми да треперят, очите ми да сълзят, а светлината и настроението в този дом да изчезнат.

- Александре, какво ти става? Миналия месец беше цяла седмица на командировка и нямаше такива любовни обяснения. Да не си направил нещо?

- Има разлика! Миналия месец ме нямаше мен, а сега те нямаше теб! И трябва ли да съм направил нещо, за да ти кажа колко те обичам? Ако някой в тази стая е направил нещо, то това си ти! Ти направи така, че да не мога да живея без теб. Заповядай, любов моя! – дадох й велурената кутийка, в която нямаше пръстен, спокойно.

Реакцията й беше точно тази, която очаквах. Много се зарадва, веднага си сложи обеците и 12 минути се прегръщахме и целувахме.

Уви, беше време за салатата, когато дойде въпросът, който със сигурност очаквах, но не и тази вечер.

двойка
Снимка: Istock

- Алексче, абе, защо в тази купа си направил салатата, а не в на прабаба купата?

- Остави я сега на прабаба ти купата, дай да хапнем.

- Не, не, знаеш, че е специална за мен и само нея ползваме – тя стана, отиде към шкафа с купите, но някак странно (за нея, не за мен), не я видя. – Алекс, къде е купата?

- Коя купа?

- На прабаба купата!

Стана ми ясно, че няма как да се измъкна от отговора.

- Виж сега, нали помниш преди малко, като ти казах, че липсата ти кара ръцете ми да треперят?

- И?

- Изтървах я.

 - Кое си изтървал?

 - Купата.

 - Моля? Счупил си купата на прабаба?

 - Меко казано. По-скоро я строших, но много съжалявам!

-  90 години тази купа стои непокътната, накрая идваш ти с треперещите си ръчички и я чупиш, това ли ми казваш?

- Това нямаше да стане, ако си беше останала вкъщи!

- Тъпак! Затова ли бяха тези любовни обяснения и подаръци?

- Не, разбира се, просто купата беше знакът, че е време за този жест! Нали знаеш, че счупеното носи щастие? Така разбрах, че именно сега е моментът да ти подаря обеците, за които ми говориш от месеци…

- Ох, да, прав си, извинявай… – смирено ми отвърна тя.

- Наистина ли ми прощаваш?

 - НЕ, ЕСТЕСТВЕНО!

двойка мъж
Снимка: Thinkstock

Вече четвърти ден не ми говори. Може би, защото се изнесе и май вече има ново гадже. Запознали се в самолета на връщане. Отскоро си имат и дете, момиченце, а аз хълцам по цял ден и си плюнча веждите - малоумно поверие, като това, че счупеното носи щастие. Казват, че ако човек хълцал, значи някой го споменавал, а за да разбере кой, трябвало да си намисли конкретен човек, после да си навлажни малкия пръст на дясната ръка и да го прекара през дясната вежда. Ако останело косъмче по пръста, значи за него си спомнял този, когото си е намислил.

Нищо не остана по пръста ми. За четири дена тя ме беше забравила и имаше дете от друг.

Погледнах се в огледалото – аз изобщо нямах вежди!

Събудих се силно изпотен. Тя все още беше в командировка. Отидох до кухнята, за да се уверя, че купата на прабаба й е в изправност. Отворих шкафа – тя стоеше там толкова горда и беззащитна. Без да затворя вратичката отидох да взема от онзи найлон с балончетата, за да обвия реликвата, да я обезопася и да я преместя, защото беше оставена на доста нестабилно място, върху разни тигани.

Докато ровех в коридорния шкаф, от кухнята се разнесе ужасяващо счупване, последвано от пронизващ тътен в тихата нощ… Тътенът на раздялата.

Изпращайте ми своите мнения, съвети, истории и предложения на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти