Секс машина. Най-вече машина. С “машина” се обръщаме към човек, който се справя с нещата, като машина. Тоест, готино е да ти кажат машина.
В същото време сме гледали по филмите и сме чели по книгите, че “машините” винаги са се стремяли да се доближат до хората. Вероятно на машините им е готино, ако им кажеш “човек”, когато правят нещо като хората. Не особено съвършено.
Всеки се бори за съвършенство. И ние. И те. И ти. Макар и не особено точно дефинирано, ние ще ги победим. И ще станем като тях.
Човекът рано или късно наистина ще стане машина. Звучи ти абстрактно? Да се обърнем към секса. Нима не го искаш с някакви параметри?
Нима не предпочиташ да бъде с хиперболизирани параметри.
Голям, твърд, крив, прав, издръжлив, с фантазия, старателен, чувствен, адаптивен, гъвкав, сетивен. Но не и естествен. Не и какъвто ти се е паднал. Задаваш параметри, скъпа. Може и да не ги постигнеш, но ги задаваш, търсиш, искаш. Дори и да живееш в мир с това, което имаш.
Би се зарадвала на подобен микс от способности, ако можеше да ги имаш. Това е крачка към желанието ти за секс машина. И ние сме така. Разбира се, че и ние търсим един микс от качества и с удоволствие бихме махнали негативите и бихме увеличили позитивите.
Да, и ние търсим секс машина. Родителите ни не са го търсили, защото не са вярвали, че е възможно. Децата ни все повече ще го търсят, защото ще е все по-възможно. Виртуална реалност, 4D, 5D, емоционална стимулация чрез технологии...
Да оставим секса, макар, че не искам да го оставям, да знаеш.
От 1300 сорта ябълки по света, ти ядеш 2 или 3 или 5. Всички ядем 2, 3 или 5. Вкусът ни е унифициран. Всички ядем еднакви неща, защото вкусът ни е унифициран и търси еднакви вкусове. Една от основните черти на машините е унификацията им. Това е с цел – по-лесна поддръжка. Като при колите. Има 4-5 вида моторни масла и те са ОК за всички милиарди коли по света. Унификация, мила.
Ти вече си тръгнала съвсем уверено по пътя на машините и по още една причина. Ти си “ON”. Най-вече “Online”. Помисли, кога за последен път си си изключвала смартфона вечер? Въобще знаеш ли, как да го изключваш? Старите телефони се изключваха, като задържиш старт бутона по-продължително време. Сега не знам. Продават смартфоните включени. Непрексънато си “логната” някъде. Непрекъснато си във Фейсбук. Непрекъснато си в някой чат, все си някъде виртуално. Навсякъде виртуално и никъде лично. Със сърцето и душата ти. Машините правят същото.
Те никога не са били индивидуални единици, а винаги са били с колективно съзнание в мрежа. Машина, която не е “ON”, е машина, която е “OFF”. Нефункционираща машина с безсмислено съществуване. Точно като теб.
Има програми, които ти показват, колко процента от написаното от теб ще бъде разбрано от този, който го чете. Колкото по-просто, ясно, с познати и безинтересни думи е написано, толкова по-добре. И много “хора” ползват тези програми. Това е и основен начин на комуникация между машините. С прости алгоритми. Предава се информация. Не се общува.
За всичко има хапче. С хапче лягаш, с хапче ставаш, с хапче си щастлива, или не толкова потисната, с хапче не те боли. А сега замени “хапче” с копче. Като при машините. С копче лягат, с копче стават. Всяко едно копче отключва някаква функция.
Мислехме, че ще и е по-лесно. Имам предвид целия този технологичен напредък. Мислехме, че като заменим факса с мейл и спестим досадното чакане на факс сигнал, ще имаме повече време да общуваме, да четем, да правим по-бавни обяди и по-дълъг секс.
Мислеше си, че ще имаш повече време за себе си. Не. Останала си само със себе си. Това се е променило. Нямаш време за друг, нямаш време за друго. Технологиите те занимават, технологиите занимават и хората около теб. Мъжът ти, децата ти. Зависима си от ток и wi-fi.
Мислеше си, че като замениш хартиеното писмо с Фейсбук и като имаш връзка с всички, които някога си познавала и още няколко пъти по толкова, които никога не си познавала, няма да се чувстваш самотна и винаги ще знаеш кой какво прави... Все ще бъдеш в центъра на някоя вселена.
Но да знаеш. За машините никога не е било от значение дали са в центъра на някоя вселена или са извън нея. И никога не са плакали, ако не са едното или другото. Само да знаеш.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
