Колонката на Симо Колев: Работа, която си струва. Кариера, която не става

Симеон Колев - Симо
Снимка: Личен архив

В България сме. Ако бяхме в Щатите, никога нямаше да напиша този текст. Но сме в България.

Тук няма смисъл да правиш кариера. Има смисъл да вършиш работа. И трябва да го правиш.

Първо, защото много работа не е свършена и второ, защото ако решиш да правиш кариера и колкото и да си скъсаш задника от бачкане, все ще стигнеш до едно ниво, един таван и едни 3-4, добре максимум, ама супер недостижим максимум от 10 000 лева месечно, които взимат 6000 души в България.

С тези пари ще си супер, но тези пари не ти оправят живота. Не си струват усилията.

Разбираш ли? Не!? Предполагах.

В Америка, ако работиш добре, ще ти плащат 5000 долара месечно. Ако решиш да правиш кариера и станеш един старателен и разпознаваем служител, парите ти ще се вдигнат тройно, а ако искаш наистина да дерзаеш – ще станеш милионер.

Тогава борбата, безсънните нощи и всичко, през което минаваш, поще си струват.

При нас – не. Като си милионер в Щатите, или айде, не милионер, ама с добър годишен доход, ще можеш драматично да си подобриш живота, защото скъпите кварталите са наистина скъпи квартали, в които живеят хора от твоята класа.

Хората по тези места, с които се разминаваш, са хора като теб. Скъпите градове наистина са скъпи градове, ексклузивните стоки и магазини са наистина такива, че да отговарят на стандарта, който си си задал.

Средата е среда, училищата са училища... С две думи – струва си. И има още една причина извън социално-битовата. Като мениджър на такава позиция, ти ще разчиташ на широка основа от мотивирани хора около теб и под теб. При нас, просто не е така.

Какво става тук, като дръпнеш нагоре с парите?

Остави, че ще ти завиждат, ще те спъват или в най-добрия случай няма да ти помагат. Майната им.

Да започнем от битовото ниво. Преместваш се от Люлин в Симеоново. Факт, вече не си съсед на Димитрови, които крадат парно, не плащат за входа, държат си подпетени влечки пред входната врата, миришат и генерално са сбърканяци. Преместил си се в къща. Супер! В тази къща стигаш спокойно и винаги само ако имаш Хамър, ама военната версия.

В тази къща през лятото малко понамирисва от септичната яма. Я твойта, я на съседа. Като стана дума за съседа. Те са двама.

Над вас е бай Станко – симеоновска потомствена аристокрация. Къщата му е като босненска къща, в която е бил разположен генералния щаб на босненците точно след атака на сърбите. С две думи – избушена барака. В двора ми има 7 тона арматура на винкели и всякакви други гадости, покрай които винаги има плъхове и всякаква друга екосистема. Бай Станко генерално е готин и би му простил много неща, като това да не спира да реже с флекс всичко, което може да се реже с флекс или да коли де що има животно в двора, ама то има и още хиляди неща в неговото битие, за които няма как да му простиш.

Другият съсед – неизвестен. Никога не си го виждал, ама нещо не му е наред работата, защото покрай къщата му е пълно с охрана и всеки път, когато ти идват гости трябва да ги чакаш в засада по-долу на улицата, за да не се стресират от военното положение около вас.

Къде ще ти учат децата, в които магазини ще пазаруваш, по какви улици ще шофираш и каква ще е общата среда около теб?

Разбираш ли, липсата на средна класа и липсата на висока класа тук дрънка направо на кухо.

Тук е време да се създава.

Да работиш, да работиш повече. Като станеш “голям”, започвай да преподаваш, да вдъхновяваш хората около теб, за да искат да станат големи като теб и да видят, че и “големите”, че и “големото добрутро” са готини. Прави благотворителност, ама не само за бедните и само за Коледа. Купи Ван Гог и го дари на Квадрат 500. Купи сабята на Раковски от чужбина и я дари на Военния музей.

Дарявай доброволен труд, построй нещо. Точно в това е полезността. Слава Богу, познавам хора, на високи позиции, които правят точно това – правят неща, които дърпат средата към по-добро.

За щастие или за нещастие, ние сме поколението, което трябва да си скъса задника. Ако мислиш, че не е справедливо, не забравяй, че никой не те е канил тук и сега.

Но си тук. Така че, вместо да гледаш до къде води стълбата на твоето развитие, гледайки нагоре, запретни ръкави и погледни около теб. 

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент