Вече са ти ясни много неща. Но най-ясен си си ти самият. И за теб самия. Имаш семейство и имаш деца. Няма за какво повече да отлагаш. Няма нищо по-неприятно от олисял чичак, който уморено да ходи след три годишното си дете вместо ентусиазирано да тича след него.
На 40 знаеш, че най-важното ти не е да проспиваш срещите в работата си, а да не проспиваш моментите в живота на детето си.
На 40 не правиш гнусливи физиономии, когато някоя колежка разказва как кърми.
На 40 не си инфантилен.
На 40 не ти пука какво мислят другите.
На 40 спираш да четеш как е добре да живеем по-бавно и по-съсредоточено.
На 40 знаеш, че животът не е нито в миналото, нито в бъдещето. Животът е тук и сега – първи принцип в психологията.
На 40 не питаш дали, какво и как да го направиш. На 40 обясняваш защо това, което си направил, е правилно, важно и съществено. И как си го направил.
На 40 трябва да имаш спестявания и допълнителен пенсионен фонд. Трябва да знаеш, какво е взаимен фонд, директен дебит, разликата между кредитна и дебитна карта, както и да знаеш, че ако имаш проблем с кредита първият човек, към когото се обръщаш е твоя банкер.
Макар да си обличаш анцунга с удоволствие, на 40 знаеш, че формалното облекло е по-готино от неформалното облекло. Знаеш какво ти отива. На 40 не се обличаш като футболист на 27.
На 40 можеш да направиш без проблем 30 лицеви, като минимумът е 25. Под него си чао.
На 40 можеш да правиш много неща, но правиш нещата, които ти харесват.
На 40 имаш семейство. Нямаш гадже. Имаш жена. С нея се държиш като с гадже. Житейските ти планове са свързани с нея. На 40 не съжителствате. На 40 не казваш на децата си, че любовта е до време, а после остава взаимното уважение. Това не го казваш и на 50, и на 60, и на 70, ако още си с всичкия си.
На 40 ползваш Фейсбук по-рядко отколкото го ползват децата ти.
Имаш кредитна карта, в която винаги има пари. Не защото си хакнал сметките на НЕК и си се закачил за тях, а защото си дисциплиниран с харченето. На 40 си се научил да харчиш толкова успешно, колкото и да печелиш. На 40 казваш – „нямам пари за това“ и „това е излишно скъпо“ без грам да ти пука как звучи отстрани.
На 40 знаеш, че парите са резултат от човешка дейност. Също така парите са резултат от усилия. Повече пари означават повече задължения и най-важното – нищо не се ражда благодарение на парите.
На 40 не е време за съжаления. Или променяш, или приемаш. На 40 си ОК с това. Или приемаш, или променяш. Не съжаляваш.
На 40 не пишеш CV, а убеждаваш новите си работодатели, че си точно за теб.
На 40 знаеш, че цел в живота не може да бъде да станеш старши вицепрезидент за Източна Европа. So what? Да не би като те погребват, да кажат, че си постигнал мисията си в живота, ставайки старши вицепрезидент за Източна Европа...
На 40 се чувстваш еднакво добре в градския транспорт и в кола с кожен волан. Защото нито колата с кожен волан, нито градския транспорт са състояние на духа в твоя живот. И двете са средство за придвижване към места, от които да вземеш нещо, или места, на които да оставиш нещо.
На 40 не отлагаш. Вече се усмихна много широко веднъж, когато в края на „Марсианецът“ Мат Деймън разказваше пред студентите, че космосът е враждебно място, което винаги иска да те убие. Но ти не се даваш. Решаваш проблема. После следващия.
И ти така. На 40 не се даваш. Нито на тези пред теб, нито на тези след теб, нито на тези зад теб. Решаваш проблема. После следващия.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.