Често съм се питала кое стои в основата на отношенията ни с останалите хора. Първо си мислех, че това е любовта. Докато човек е млад, той оправдава всичко на света с най-святото чувство, на което е способен. Опитът, обаче, учи. Единствено той изобличава заблудите ни като мислещи същества.

Любовта наистина е прекрасна, но не обяснява всичко. Тя само подсилва цветовете в разнообразната палитра на живота.

Сега, от позицията на жена с опит, смятам че доверието стои в основата на общуването ни с другите. Самата любов предполага доверие, защото без него никой не е способен да обича. Винаги се нуждаем от това да се опрем на някого в труден момент, да му споделим радост и тъга.

Не познавам самотата, но познавам ужасно много самотни хора. Като че ли са избрали да бъдат нещастни, защото не желаят да се доверят никому. Отдадени са на собствените си страхове и трудно вземат решения за важните неща в живота. Никой не трябва да се страхува да бъде себе си. Никой не трябва да мисли за това, как ще го приемат другите.

Доверието е стожер на приятелството, на него се крепят и нашите чувства към близки и познати. Повярваме ли в доброто и съзидателното, които носим, нещата в отношенията с останалия свят се подреждат сами.

Не говоря нито за предателството, нито за разочарованията – те са неизбежни колкото и самия живот, който по една или друга причина ни е писано да изживеем. Но ми се иска някак хората да се заразят с оптимизъм, да върнат усмивките на лицата си, защото тези усмивки никога не си отиват завинаги. Просто чакат да бъдат припомнени.

Доверието е сигурността, че двама души, които са тук и сега, са важни един за друг и в общуването си, те ще изразяват своята истина такава, каквато е. Усещането, че в общуването крием и изопачаваме онова, което наистина мислим и чувстваме, не можем да сбъркаме по никой начин. Така се поражда недоверието помежду ни. Така си ставаме още по-чужди.

Естествено, доверяването винаги съдържа и риск. Страхът, че единият се разкрива, а другият използва това като негова слабост, за да властва над него, е самоунищожителен. Отпуснете се спокойно в ръцете на някого. Ако паднете, поне ще сте опитали да спечелите душата му. Ако ви задържи в ръцете си, това е вече прегръдка.

А прегръдката с всяко живо същество наистина си струва.

Още от Катето Евро:

Думите, които пестим

Свят без любов е като свят без гравитация

Винаги има какво да срещнем по пътя

Наръчник на оптимиста

Ароматът на моето внуче

Как привличаме вниманието на мъжете

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google