Много е хубаво да имаме план за живота, а още по-добре е, когато нещата вървят по този план. Забавата обаче настава, когато събитията дерайлират от старателно положените релси и заминат на майната си, а ние в ужаса на турболенцията от неочаквани проблеми и ситуации, се усещаме, че не сме си затегнали предпазните колани и крещим “А СЕГА НАКЪДЕ?!”
Всички сме попадали в подобни житейски водовъртежи, когато сякаш всичко е решило да се обърка и колкото да се опитваме, не можем да спасим положението.
Какво правим в такива ситуации?
Разбира се, първо се паникьосваме, после ядосваме, веднага след това настъпват обвиненията към другите, към себе си и целия свят, а за капак връхлита отчаянието, понякога дори депресия.
Рано или късно буреносните облаци се разсейват и слънцето на живота ни отново изпича ярко и силно, за да ни помогне да видим пораженията в тяхната цялост. Иначе казано – да си направим сметка колко и какво сме загубили, дали и как можем да го възстановим и как да продължим от тук насетне.
За мен обаче най-важният въпрос в подобна ситуация е заслужава ли си? Има ли смисъл да инвестираме време и усилия в събиране и залепяне на счупените парчета или ще е по-умно да изметем всичко в боклука и да започнем нещо от самото начало?
Наскоро успях да тествам собствените си думи, когато след уж старателно планиране на смяна на работата и сигурен успех с новата, всичко се сгромоляса и аз се оказах в положение на безработна. Минах през гореспоменатите стадии, като последния – на тъга, отчаяние и депресия, ме подържа дълго време, че да си се наплача на спокойствие, когато започнах да усещам настойчивите лъчи на позитивизма.
Започнах да се замислям за положителните страни на ситуацията, които в един момент се оказаха доста – най-сетне имах нужното време да свърша толкова неща по дома ми, които все отлагах, най-сетне успях да обърна внимание на себе си и тялото си (горкото, бе доста пренебрегвано в последните месеци), отделно имах лукса спокойно да се погрижа за повалената ми от вирус дъщеря, без да мисля за болнични, наваксване с работата и подобни (всяка работеща майка ще ме разбере).
Най-важното от всичко обаче беше, че изведнъж се отвори място в живота ми да дойде нещо различно! Сега вече можех да се замисля какво наистина искам да правя и какви са стъпките. В живота ми рязко се беше освободило място да дойде нещо по-добро, стига аз без предубеждения и излишни притеснения да отворя вратите си за него.
Полека-лека нещата започнаха да се изясняват и нареждат, а за да съм по-коректна, нека кажа, че аз започнах да ги “случвам”, защото почти нищо добро не може да стане, ако сам не се подготвиш за него и не работиш в посока да го получиш.
Важното е обаче без паника и драма да си прегрупираш силите, да промениш стратегията и да тръгнеш смело с нов план напред. Защото план за действие е винаги нужен, така се предпазваш от хаос, но пък не трябва и да се вманиачаваш по него, а да си гъвкав за бързи промени, когато се налага.
Да преживееш житейска буря понякога е хубаво. Не винаги го осъзнаваш в началото и по-скоро смаяно се питаш с какво заслужи подобно нещо, но пък след това позитивите започват да се разкриват, нужно е само да се постараеш да ги видиш и приемеш.
В крайна сметка нищо не е толкова страшно, докато сме живи и здрави, и не се отказваме да работим за собствения ни хепи енд :)
