През годините понякога съм се притеснявала, мислейки си, че един ден вдъхновението ми ще се изчерпи. Но ето какво научих от опит.
Когато бях малка, една от мечтите ми беше да напиша роман. Някъде към 7-8 клас го почнах. И така 1-ва глава, 2-ра, 3-та… Изписах няколко тетрадки. Преди това сглобявах само стихове. Беше ми много интересно, че мога да съчиня рима на момента на каквато тема ми кажат.
Литературата беше любимият ми предмет. Докато си учех домашните, нареждах няколко кукли и си представях, че съм учителката им. Вкъщи имахме една врата боядисана в тъмно зелено, която използвах за дъска. Пишех им оценки.
Имам поне 5 лични дневника от периода 7-12 клас. И още толкова тефтери, изписани с планове какво да правя. Най-обичах да вися в библиотеката. Давах всичките си джобни за книги и картички на певци. Започнах да правя йога в 8-ми клас. Но нека се върна към писането.
Когато следвах докторантура по музика, така харесаха започнатото от мен, че ми предложиха да го завършва и издадем като книга – тип учебно помагало. Тогава обаче повече ми се пееше и нямах време да седна да довърша дисертацията си, че чак да оформям книга.
В този период пишех само текстовете на песните си.
Когато забременях, намерих време отново да си поговоря с белия лист. Първи разказ, втори, десети… свързах ги. Първата ми книга излезе през 2008-ма година. „Сиела“ я издаде, а аз не можех да повярвам, че толкова голямо издателство ми се довери. После я преиздадоха, излезе втора и трета от същата поредица за художничката ми – пияница Вихра.
Предложиха ми работа във вестник. Там пък ми дадоха цяла страница, която се казваше „Глас“ и която вписвах повече от година. След това станах коломнист пак там. После в дамско списание, след това тук, в Edna.bg. Вече май 10 години.
Междувременно започнах да пиша детски интерактивни Вълшебни книжки и песнички, в които обединих 3-те си страсти – йога, музика и писане. Издадох сама 3. После пак книга за големи с медитации.
Защо ви пиша всичко това? Защото през годините съм се опасявала, че един ден вдъхновението ще изчезне.
Но никога не съм го чакала да се появи. Просто сядам и пиша. Както сега. Спонтанно. За каквото ми се говори.
Сега издавам 8-ма книга и вече знам за себе си, че желанието да правиш нещо или го имаш по принцип, или го нямаш. Но можеш да използваш всеки момент. Като в живота. Вълнуват те и приливите, и отливите. И двете ги приемаш. И двете ги харесваш.
Когато едно нещо е за теб, няма нужда да го чакаш или търсиш. По това ще го познаете. То просто ви се прави. Но винаги я има тръпката – дали и този път ще се получи? Сравнявам го с другите две неща, които са ми близки – със сценичната треска и с воденето на йога практика. Дали ще има аплодисменти? Дали ще видиш онзи блясък в очите на хората? Дали ще се получи магията? Дали ще ти кажат след практиката „Беше много хубаво!“. Всеки път се случва, но тръпката дали и този път ще е така винаги я има.
Сега ще скоча в друга тема, но намирам нещо общо между нея и предишната.
Говорим си за...
Веднъж ми се наложи да си направя магнитен резонанс по друга причина. След прегледа попитах доктора между другото дали вижда „бяло петно в мозъка ми“ 😊 Просто нямам много спомени от детството си и изобщо от миналото. Паметта ми сякаш е избирателна или много ангажирана с това, което ми се случва сега. Той ме попита дали животът ми е динамичен и интересен, а аз му отговорих, че винаги е такъв. Успокои ме, че хората, които живеят в настоящето, често нямат нужда да се връщат с детайли в миналото. Все едно нямат спомени или някаква част от тях им е изтрита.
Защо ви разказвам всичко това? Защото си направих някои изводи и искам да ги споделя с вас:
1. Ако не знаеш какво да работиш – върни се в детството си и си помисли кой е бил любимият ти предмет. Със сигурност, ако правиш нещо свързано с него, ще ти върви с лекота. Лекотата е основното нещо, по което можеш да разпознаеш дали си на правилния път.
2. Ако имаш деца – ще им помогнеш повече, ако им помагаш, като подкрепяш и инвестираш в това, което обичат да правят, отколкото в нещо, към което нямат интерес, или в предмета, по който са слаби.
3. Не се притеснявай, че нямаш спомени за всичко. Радвай се, че присъстваш тук и сега. Наслаждавай се на този момент пълноценно и живей в настоящето.
4. Вдъхновението да правиш нещо или го имаш или го нямаш. Насила хубост не става! Но всеки талант трябва да се развива с много труд и постоянство. И този труд не ти тежи. Умората от него е приятна и удовлетворяваща. Затова, когато издевателствам над себе си през нощта, за да пиша – на другия ден не се обвинявам. Аз просто не мога по друг начин и това ми носи радост. Ако едно нещо ти носи радост – никога няма да имаш чувството, че си си пропилял времето с него.
5. Винаги си прави планове. Дори и да не се сбъднат всичките – времето ще отсее важните, но ти цял живот ще живееш с надежда, че най-хубавото предстои.
П.П. Около 10 минути (без редакцията) ми трябваха да напиша това… Вярвам, че четенето ви е отнело по-малко, но ви е дало много повече. Благодаря за вниманието!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
