Значи не се опитвайте да се надвикате с претенции и с доказателства за тях.
Ще се изпокараме като махленки на пазар, ще се натаманим по групички да въздишаме, ще се надцакваме със сладостен или горчив опит, ще изпаднем в нирвана, ще се изчервяваме под фон-дьо-тена заради блаженствата или провалите си и още куп предпоставки, дето просто не ми се изреждат, всяка жена ги знае.
В тая работа универсалност няма. Някои го предпочитат длъгнест, други по-тантурест, за трети външния му вид няма кой знае какво значение, важното е да им пасва, искат го да е фин и изтънчен, да е отговорен във всеки един момент, да е работлив, да им е на разположение, да знае как да ги забавлява, да не им досажда обаче, да се съобразява първо с тях, после със собствените си необходимости, да се оставя в ръцете им, да се грижат за него и да е благодарен, да е нежен и груб, да е Той.
Тоест да им е по мярка.
А женската мярка е много широко понятие. Почти колкото мъжката, че и отгоре.
Защото ние сме тези, които избират.
Да, да, ако още някой си мисли, че не е така, да се освести навреме. Аз първо го чух и малкият ми мозък (не анатомически като дял от големия, а чисто възрастово), неопитен и запознат с темата от книги, филми и момичешки шушукания, просто започна да се пръска по гънките в желанието да разбере и да възприеме.
Седяхме с Великолепния Еди на прозорците на ВИТИЗ, пред нас течеше пълноводната река на „Раковска”, трябва да е било началото на лятото, защото се бях кукнала направо от училище с престилчицата, последни дни преди ваканцията, чакахме Уляна с някой от тълпата й ухажори, които я сподиряха като свита, за да се преместим отсреща в Унгарския ресторант.
Пояснителна скоба: по това време всички мислеха, че ще ставам актриса, защото само за това ставам, даже май и аз го мислех, но на следващата година дори и не кандидатствах. Българският театър понесе огромна загуба в мое лице, драстично намаля процента на миманса и ролите с една реплика. Но имах куп приятели във ВИТИЗ и прекарвах всяка свободна минута в института, пред него или в двете кръчми отсреща. Затваряме скобата.
Еди ме беше взел под крилото си, пак подчертавам, че бях не млада, а направо малка – 17-годишните тогава не взимаха детски надбавки за две-три деца. И като към девойче – покровителствено-уважително - се държаха с мен.
Та седейки и чакайки, Еди ми посочи потока минувачи, сред които удивителни красавици: Виж, мойто момиче, седим ние тук и си мислим, че избираме. Като петли сме мъжете – вирим гребен, удряме шпори, пляскаме с крила, кукуригаме, за да ни забележат. А всъщност нас ни избират.
Вие, жените, (леле, накокошиних се гордо до най-дребното си кокоше перце от това „вие”) сте тези, дето гледат и отсяват – този да, онзи не.” Да, бе, аз, книжната, филмовата, старомодно възпитаната, че мъжът е покорителят, мъжът е инициаторът, мъжът е правещият първата крачка и водещият в една връзка, наистина не можех да обема тази гледна точка. С годините разбрах, че е точно така. Че животът не е бал, на който чакаш да бъдеш поканена, а че избираш кого да записваш в тефтерчето си за танците. И да приемаш или отхвърляш предложения.
Та да се върнем на въпроса какъв го предпочитат жените...
Всякакъв, стига да усетят, че е техният.
Може да въздишат по филмови и музикални идоли, на всяка от нас е ясно, че нито един от тях няма да слезе от екрана или сцената, за да падне в краката й и да помоли за благоволението да му отдаде сърцето си в комплект с всичките си природни дадености. Дори да приемем, дето това би могло да се случи, каква е гаранцията, че идолът ще е такъв, какъвто си го представяте? Никаква. Всъщност така е и с всеки, към когото сте насочили избора си – от съседа, през новия колега до мъжа на най-добрата си приятелка. И в още по-широк диапазон.
Няма идеални мъже, както няма и идеални жени.
Тая стара притча за двете половинки на ябълката или двете обувки, в която трябва да попаднеш на точния срез или номер, си важи с пълна сила.
Е, понякога се налага доста ябълки да опиташ, доста обувки да пробваш, доста жаби да целунеш, докато някоя се превърне в мечтания принц. И пак нищо не те предпазва от грешен избор. Ама малко те пристисквала обувката, малко не прилягала ябълката, с времето може пък да се нагоди. И това го има. Животът ни е изтъкан от компромиси, правим ги, правят ги заради нас. Обаче заради едните сини очи и ръст метър и осемдесет и шест, да си затвориш очите и да паднеш под интелектуалното и моралното си ниво… Май не е много умно.
Всяка жена си има някаква матрица в главата и се опитва да вкара в нея мъжа. Докато някой не счупи матрицата, защото точно той ти пасва като ръкавица.
Та какъв го предпочитат жените ли? Своя.
Когато го премерят, веднага си го познават.
