Вчера синът ми ме попита какво е интуиция. Отговорих – „предчувствие“.
„Например да имаш усещането, че точно теб ще изпитат днес в училище. Или когато аз отивам да водя час по йога, да си мисля, че ще има много хора в залата или обратното. Че ще се получи хубава практика. Че текстът, който пиша, ще се хареса и чете много или не. Че песента ми ще се слуша. Че някой е добър човек и може да ти бъде приятел. Всичко, което си помислиш и представиш, преди да се е случило“.
После погледнах в Уикипедия и прочетох, че: „Терминът интуиция се използва за описание на „мисли и предпочитания, които идват наум бързо и без много разсъждения“.
Думата идвала от латинската intueri, която приблизително се превежда като „да се вгледа вътре“ или „да разсъждава“. Някой й казват 6-то чувство или дори 3-то око.
Винаги съм си мислела, че моята интуиция е добре развита. И сигурно е така в повечето случаи. Тя е заложена в дясното полукълбо на мозъка, което е свързано с интуитивните процеси, естетическите способности, въображение, мечти, креативността и творческото развитие, които са ми по-близки. За сметка на това си признавам, че пресметливостта и логиката често ми куца, което е присъщо за лявата половина.
Интуицията не ме подлъга и когато започнах да преподавам йога, но често ме лъже за първоначалното ми впечатление към даден човек. Някой път се оказва, че най-навъсеният присъстващ в залата, за който по време на часа ми ми минава през ума, че не му харесва практиката, че не съм неговият учител и прочие, идва специално след това, усмихва се и ми благодари.
Така се случи и с една жена, която бях виждала няколко пъти в часовете ми. Купи си карта, но все си мислех че не съм нейният човек.
Точно тя не дойде и на рождения ми ден, когато празнувахме с групата ми. Не дойде и на следващия ми час, и си казах - ето, интуицията не ме е подвела. Ще взема да върна парите на жената, ако се появи, за да не се мъчим взаимно.
Но какво беше учудването ми, когато същата тази жена ме чакаше само седмица по-късно след часа ми, за да ми каже, че е имала лична причина да не идва, да ми благодари и поднесе най-невероятния букет през живота ми – ръчно направен от нея.
Невероятно красиви във всеки един детайл цветя от японска глина, изработени листенце по листенце, украсени и с други естествени материали и растения, събирани и правени ден след ден специално с мисъл за мен.
И понеже развитието на лявото ми полукълбо, което отговаря за правилата, практичността, реализма и логиката най-вече ми куца, така и няма да мога да си обясня защо първото ми впечатление, та дори и следващите за жената ме подведоха.
И си казвам, че оттук нататък ще накарам интуицията ми да ми подсказва само хубави неща.
И ако ме подведе пак някой път, то сигурно ще си има причина за това.
Просто трябва да разбера, че тя невинаги е в мен, и невинаги е в човека отсреща...
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
