Извадете прошката от кавичките и я посейте в душите си

прошка жена
Снимка: Istock

Росен Карамфилов

Прошката е дълъг и съзнателен процес. Така си мисля. Понякога лесно я получаваш. Друг път е трудно да я дадеш. Случва се да е само на думи. Случва се да си мислим, че сме простили, а всъщност да не сме. Обидата често пъти надделява, егото се издига като връх на планина към небесата и ни заслепява, не ни дава никаква възможност да се поправим или пък да дадем възможност на другия да се поправи.

И ето така, мили мои, се разрушават отношения. Понеже си прощаваме на първи март, едва ли не на килограм, но не и през останалите дни от живота. А животът – вярвайте ми – не е чак толкова кратък, колкото пише в книгите. Достатъчно дълъг е, за да съгрешим по един или друг начин, да си побием малко главата в стената, да направим няколко грешни избора, евентуално да се поучим от тях или да стане още по-лошо, да попаднем на грешните хора първо, това е някак си задължително, преди да се стигне до правилния, да се посърдим на себе си, че сме такива наивници да вярваме, че любовта е като в приказките и такива неща.

прошка жена
Снимка: Istock

Тук ще закова като с пирон най-трудния въпрос – надявам се вие да знаете отговора, защото аз още го търся. Как се прощава, хора? Как? Кажете ми, моля ви.

Как се прощава на някого, който ти е разбил сърцето? Как се прощава, когато си бил лъган в очите? Как се прощава, когато са се подиграли с теб и са те захвърлили като непотребна вещ? Как се прощава, когато са ти преобърнали реалността с краката нагоре? Как се прощава на самия свят, задето е толкова несправедлив? Как се прощава на Бог, ако ще и да не вярваш в него? Как се прощава на майка, на баща... Ако не са ти дали обич навреме, още докато си бил дете – мъчно ще им простиш. И все у себе си ще търсиш вината. Тя всъщност не е твоя. И тяхна не е. Те просто не са били готови за твоята поява. Не им е било времето да стават родители. Рано им е било за тази отговорност.

прошка жена
Снимка: Istock

Отговорност ли казах? Тежко понятие е това. И е съвсем конкретно в плътността на своите измерения. Прошката също е отговорност. Една от най-сериозните. Не е подхвърленото по задължение „прости ми, прощавам ти“. Прошка, поставена в кавички. Звучи ми чак смешно, но е вярно до болка.

Затова ви съветвам да извадите прошката от кавичките и да я посеете в душите си. Иначе само си говорим. Иначе само си губим времето. Вместо да бъдем искрени и да се стараем да бъдем най-добрата версия на това, което сме – ние очакваме опрощение наготово. Е – не става. Както казва една любима моя поетеса – понеделник е, няма прошка!

игра
Снимка: Edna.bg

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти