Ох, тая ябълка, тая ябълка, дето всички я дъвчем по всякакви подходящи и недотам поводи. За библейската си знаем – тая Ева, дето подлъгала милия Адам, та цял човешки мъжки род страда заради нея. Ако вземем да разгледаме малко по-дълбоко нещата, много по иначе ще излезе.
От човешка гледна точка разсъждавам, нито от женска, нито от мъжка, нито от (опазил ме Господ) Божия. Нали всички ще се съгласите с мен, че Господ е умен. Създал цяло мироздание – то небе, то звезди, то планета, райска градина с всичко, що цъфти и плоди из нея, с животинки щъкащи всякакви и… човеци. Два броя. Мъж и жена. Никакви други полове – тъй решил. Не че кал колкото щеш, не че ребра пак достатъчно, просто решение. Неоспоримо. И оттук нататък – какво правим?
Лично аз разсъждавам. Нали помните, че Бог е умен. Няма да създава нещо, дето няма друга работа, освен да се рее неведомо из райските селения. Заложил е капанче, което знае, че рано или късно ще щракне. Божиите капани винаги щракват, Божията промисъл напусто не отива. Забранил на създанията человечески да ядат плодовете на едно-единствено дърво. Той ли не знае, че забраненият плод е най-сладък? Да, бе! Вярно, че бая се помайвали двамцата ни прародители, та трябвало малко да им подбутне захласа – змията кой я е пратил, аз или вие, змията чие творение е, този паднал ангел Сатанаил, а? Винаги си трябва подбутване за всяко непознато нещо.
Знаете си – змията си свършила работата, Ева от своя страна също свършила своята, Адам се наял и хайде, плодете се и се множете, пък най-вече се трудете. И си създавайте света с Божията воля, но с вашите собствени усилия. Тъй е хем редно, хем справедливо. Е, може да се въздиша по изгубения рай, ама тия въздишки са не само напусти, но и абсолютно безсмислени, ако се замислиш. Цитираха ми наскоро някакъв съвременен философ (не запомних името, но тезата му беше възхитително омаяла споделящия). Според философа, когато между двама души възниква любов, по някаква сложна философска формула, техните нагласи се синхронизират така, щото стигат една точка ли, права ли, тангента ли, върху която получават усещането, че все едно са в рая. Все едно, подчертавам. Щото рая всеки си го представя различно, макар по описание.
И докато ми я разказваха тази теория, сто на сто много стройна и много научна, косата ми настръхна. Защо? Просто е. Значи любовта е рай. Място, в което нищо не трябва да правиш, освен да живееш райски – протегнеш ръка, чудни плодове падат сами в нея, ожаднееш – бистри поточета току пред краката ти, навеждаш се пиеш ли, пиеш, отгоре слънце денем и звезди нощем, спиш като къпан на меки стелнати тревици, птички пеят, пеперудки танцуват, сърнички се милуват, рай, бе, рай!
Обаче. Това същество до теб… И то като тебе – подскачка, папка, пийка, радва се, играйка си, спинка си и ни-що! Какво правите заедно?! Живеете си райски? Ами вие не знаете кой кой е, бе уважаеми! Любовта не е да се тъпчеш с амброзия, нали така, любовта иска действия, а точно любовните действия са запретени, дървото на познанието (да се разберем – знание е едно, познание съвсем друго) си стърчи отрупано с плод, а вие го заобикаляте. Ами без да се познаете (в библейския смисъл), вие нямате чувства, това не сте ли го помислили? А любовта е чувство, поне според мен. Ама аз не съм философ.
В този си вид, описаният рай е ад, уважаеми! И май затова Господ е изгонил любимите си деца от него. Показал им е кое какво е и ги е оставил да си правят изводите. Защото Бог е умен, а децата му, тоест целокупното човечество, са по Негови образ и подобие. Само че не е редно да ги създаде направо мъдри, до мъдростта трябва сам да стигнеш, ако е на готово, не е мъдрост, а първичен инстинкт и не е полезна. Не ме анатемосвайте, просто помислете.
„Значи раят е ад, а, Скъпа? – смее се Скъпият. – Значи аз за няма нищо съм ти донесъл две бурканчета смокиново сладко и този шал с цвят на смокинови листа, а? И ябълки съм ти купил на всичкото отгоре, защото… Абе не ме гледай с тоя изкусителен змийски поглед, дяволска жено!“
В нашия обикновен земен рай е адски хубаво, да знаете!
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Между момчето и мъжът разликата е…
- Събудих се посред нощ и осъзнах, че не го обичам
- Чукайте и ще ви отворят. А какво ви чака зад вратата?
- Чувствата са кратки, разумът е вечен
- Спазарих те от Вселената
