Натискам копчето на електронната си цигара. Дръпвам леко и изпускам ароматния дим, който се разнася над масата в градината. Получавам дозата никотин, доволна, че цигарата ми, която работи на батерия, няма катран. Направила съм си кафе с мляко. Денят е прекрасен.

Лято е. Време е да напълня басейна, мисля си. Време е да поканя приятели, да ги почерпя с вишновка, докато лежерно събираме тен покрай синьото на водата... Дъждовете си отидоха. Надявам се, земетресенията също. Земята се пробуди с пролетта, отърси се от лоши прогнози и мисли. Сега е спокойно. Дори папагалът Джако издава радостни звуци, докато кълве обелките на една краставица...

Щастлива съм. Отпивам от кафето, съзерцавайки красотата наоколо. Въображението в момента не е толкова важно. Въображението е необходимо, когато времето е хладно. Тогава противоречията винаги преобладават. В момента нямам нужда да бъда нецензурна. Слънцето не предполага да псувам. Съзерцавам красотата, натискайки копчето на електронната си цигара, навярно с намерението да откажа пушенето на тютюн...

Лято е.