Понякога животът те зашлевява. Ей така, за да ти покаже, че той е по-силен от теб. Понякога с по-слаби шамари, понякога с по-силни, с опакото на ръката. Понякога ти набива тупаници. И ти решаваш, какво правиш – боязливо си подаваш и другата буза, или удряш обратно. Да пием за това !
Преди дни бях в Ирландия по покана на Jameson. Беше мило. Можеха да поканят всееееки друг, но поканиха мен, заедно с Ненчо Балабанов и Андреа Влъчкова. Бих могъл да продължа тази история с опушени описания на уискито, стилни ниски чаши със златиста напитка и карамелен послевкус и задължителното послание, че ако не си пил специално Jameson си половин човек изживял живота си напразно. Даже не си човек. Сори, не съм такъв човек. Заслужават повече, защото и ти заслужаваш още една чашка след работа. Със или без повод.
Срещата ми с Jameson беше житейска среща. Урок. Пътувахме през Турция за Ирландия и в Истанбул си изпуснах полета. И никой не ми беше виновен. Бил съм в над 20 държави. Някъде по няколко пъти. Никога не съм си изпускал полет. Много е неприятно. Последствията също. Чакат те, чудят се, притесняват се. А ти? Чакаш, чудиш се, притесняваш се. Пред очите ми се стопяват всички възможности да стигна до Дъблин, защото всички полети са пълни. Утре е свети Патрик – най-големия празник в Ирландия. Ирландците са корави копелета, завладели целия свят, но никога не забравили здравите си корени. И сега за прибират. Утре празнуват. Да пием за това.
Остава ми една сигурна опция – да се прибера в София. Безславно, но и безболезнено. Опитах всичко, но този път животът ми наби по-силен шамар. Не мога да стигна в Ирландия. Какво да направя ? Това пътуване просто не е за мен. Можем да пием и за това. Понякога човек трябва да знае, кога да се откаже. И че това не е трагично.
Но аз не съм сам. Андреа пътува с мен. Мацка на 27 и отказва да бъде спокоен философ като мен и моят 39 годишен опит. „Симо, ние трябва да стигнем там ! Чакат ни и разчитат на нас. Не знам за теб, но аз ще отида, каквото и да ми струва“. Това още звучи в главата ми. По-тъжното е, че трябваше аз да го кажа, но го каза тя – пет пъти по-мъж от мен.
Когато животът ти удари шамар, можеш да отвърнеш. Да пием за това. Защото животът помни, когато си бил с разкървавен нос, но и с оток в ръката, от удара, който си набил ти. Безстрашен – sine metu – мотото на Jameson. Пише го на всяка бутилка. Няма нищо рекламно в напомнянето, че ако живееш с по-малко страх ще живееш повече. Не ми трябва една бутилка за да ме научи, как си струва да се живее, но ѝ благодаря на тази бутилка, че ми го напомни.
И тогава Симеон Колев / аз / си поема въздух – Благодаря ти, скъпа Андреа ! Разбира се, че ще стигнем. Тя тръгва към Лондон, защото има едно – единствено място. Намерихме и още едно – единствено място от Лондон до Дъблин. Ок, тя е там. Аз също. Скъпо, неудобно и с много усилия, но и аз съм там. Защото не си струва да се откажеш, преди да си опитал всичко. Преди да си се изпотил и преди да си изтискал всичките си усилия. Да пием за това !
И вече пием. За всичко. Уиски пропито от усилията на фамилята Jameson, които не са се отказвали. Ирландия е минала през много перипети. Ако мислиш, че нашето е трудно, виж в Гъгъл малко от малко тяхната история. Държава, в която дълго време виреят само картофи и свободни духове, държава, в което всяко нещо става трудно. И място, в което за да стане нещо трябва да стискаш зъби докато не посинеят, но да не се откажеш. Това е житейски избор - sine metu. Да пием за това!
И да не забравяме, че всичко има причина и това, което ни се случва е дълга поредица от чудеса. Така, както хубавото уиски не идва от магазина, а от труда и духа на стотици бъчвари, технолози, докери, които всеки ден поемат риска да пратят в магазина нещо, което винаги е било точно толкова хубаво, колкото е сега. Да пием за това.
Да пием за живота ! За усилията, шамарите, щастието, бурите, победите и загубите и духа никога да не се отказваш. От живота, шамарите, щастието, бурите, победите и загубите. Да пием за това!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
