Бях на премиерата на филма „Доза щастие“ от режисьора Яна Титова. Отдавна съм чел романа на Весела Тотева „Падение и спасение“, върху чиято история е базиран той и без колебание мога да твърдя, че това е една от любимите ми български книги. Най-вече, защото е честна с читателя и не му спестява нищо. От ужаса до смеха. И обратно. Бе ми интересно дали тази директност би могла да бъде поднесена както трябва на езика на кинематографията.
Е, успях да се изненадам, поднесена е повече от брилиянтно. Поздравления за оператора Мартин Балкански, успял по мое мнение, не просто да заснеме необходимите кадри, но и да изгради от тях атмосфера гъста като зимна мъгла и мрачна като небе без нито една звезда. Пренесох се в деветдесетте години за миг.
Ще започна от главното – това не е поредната драма, измислена от един екип сценаристи. Напротив – тук няма нищо съчинено, нищо преиграно. Това е една история, дошла от истинския, реален живот, който се случва и днес. История за зависимостта, която ни очаква зад ъгъла и с усмивка ни обещава поредната доза щастие. Зависимостта е вечно закъсняващият дилър, който ние с трепет очакваме, защото не можем да понесем реалността такава, каквато я виждаме с очите си.
Лентата проследява младите години на Весела, която по стечение на обстоятелствата става зависима от хероина. Уж безобидно, уж на шега – всичко в битието ѝ рязко се преобръща. Забранената субстанция става връх на пирамидата на нейното ежедневие. Не майчинството, не развитието, дори не и простичката човешка радост от факта, че е жива – а мнимият екстаз на забранената субстанция.
Не мога да не спомена, че този филм има едно огромно достойнство – играта на главната героиня – дъщерята на самата Весела Тотева – Валентина Каролева. Това момиче е страхотна актриса. И не само – изисква се сила, сила и още сила, за да не се откажеш от подобно предизвикателство като това да преживееш повторно кошмара от детството си – този път влизайки в кожата на собствената си майка.
Така болката е автентична, може да се почувства във всяко едно движение, действие, реплика и прочие. С други думи - изплаканата сълза винаги е по-солена от изкуствената.
Да – това е един безкрайно дълбок и смислен филм. И като направа, и като замисъл и като подбор на актьорския състав (участват още: Иван Бърнев, Александър Алексиев, Димитър Николов, Асен Блатечки, Ирмена Чичикова, Ая Алексиев, Силвия Лулчева и други) и като музика – ще чуете парче на гигантите Placebo!)
И последно, но съвсем не по важност – като кауза. Каузата на самата Весела Тотева – да бъде опазено новото поколение от демона на наркотиците. Затова – не чакайте, хора! Гледайте го! Заведете приятелите си да го гледат. Говорете с децата си на тези теми. Не подминавайте проблема с дрогата. Колкото повече мълчим и се правим, че не съществува, толкова повече му даваме въздух. А той не бива да диша.
Повече няма да говоря. Тичайте към киното. После ще летите...
