Понякога правя нещата на инат. Не се вземам прекалено сериозно, защото времето е твърде кратко, за да не се усмихваме.

Има дни, в които отварям гардероба и слагам първата рокля, която ми попадне. Edna жена винаги трябва да разчита на порива. Слагам набързо червило, оправям непокорните кичури на косата си и излизам навън. Често се случва да не знам къде отивам.

Днес в градската суматоха се разминавам с много хора, чиито лица имат твърде сериозни изражения. Живеем в скапан свят, но ако не се научим да изпитваме радост от малките неща, и значителните ще ни изглеждат твърде скучни.

Влизам в първата книжарница, която ми попада. Прелиствам няколко книги и решавам да си купя последния роман на Фредерик Бегбеде. Не че ще ми отвори очите за нещо ново, но харесвам възторжената му ирония. Един забавен циник винаги е повод за усмивка. Разменям няколко думи с момчето, което продава книги. Симпатяга е. На косъм съм да си разменим и телефоните. Пак се усмихвам.

Продължавам без цел и посока по гръбнака на "Шишман". "Зяпам по витрините в ранния следобед", както пее Богдана Карадочева. Спирам в магазин за дрехи. Меря две блузи, купувам едната и продължавам пролетната си разходка. Роклята ми се вее като току-що изпрано пране, слънцето напича и аз се чувствам истински жива.

Има дни, в които не е нужно да правиш каквото и да било. Човек трябва да уважава миговете, в които може да бъде щастлив. Проблемите никога няма да свършат, затова не съм така взискателна в начините, чрез които разпускам.

Взимам си ягодов сладолед с мента, продължавам да вървя и да се усмихвам на хората, с които се разминавам. Ще ми се усмивката ми да стане заразителна. Крача на високите си токчета и си мисля, колко красив щеше да стане този град, ако хората можеха да си спомнят радостта. Възторгът е в нас, просто трябва отново да го извадим на показ.

Аз съм Edna жена, която точно в този момент се чувства щастлива. Махам слънчевите очила, за да усетя още по-близо слънцето. Готова съм да ми избоде очите. Хапвам си сладоледа и наблюдавам гълъбите пред "Св. Седмочисленици". Осъзнавам, че е пролет и съм благодарна, че мога да избера да забравя всичко лошо и тъжно, поне за няколко часа.

Животът е това, което се случва в паузите.

Вятърът е свободата, която роши косите ми.

Здравейте, хора!

Детският смях ме изпълва с добри намерения и си казвам, че след такъв ден наистина животът може да бъде прекрасен. Стига да разчитаме на порива. Тогава със сигурност ще се разминаваме с повече усмихнати лица.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.