Александър Петров
„Винаги съм казвал на приятелката си, че когато моментът за предложението за брак настъпи, ще ѝ го поднеса като гръм от ясно небе и че то ще дойде, когато най-малко очаква.“
Тази закана от моя страна се оказа по-трудна за изпълнение, отколкото си мислех. Вече съм ви разказвал за проваления ми опит за предложение – може да си го припомните тук: „Как приятелката ми провали собственото си предложение за брак без изобщо да подозира“.
След този случай тя отгатна още две мои идеи, чрез които исках да я диамантизирам. Това беше и хубаво, и лошо. Хубаво, защото всеки път, когато познаваше какво съм измислил, се убеждавах, че тя ме познава по-добре от мен самия, мислим еднакво и определено сме един за друг. Лошото беше, че трябваше да продължавам да мисля как да предприема тази стъпка без да се усети. И това в един момент даде резултат. Стигнах до извода, че…
…ако искам да я изненадам, просто трябва да я лъжа на поразия – да я лъжа дълго, нагло и най-лошото – да карам хората да лъжат заедно с мен…
Съгласен съм, че лъжата не е най-добрият преход към старт на официален съвместен живот, обаче с постоянните й закани „Няма шанс да ме изненадаш, аз във всеки един момент очаквам да ми предложиш…“, тя ме предизвика и трябваше да прибегна до крайности. И, да ви кажа, успях! Надхитрих русия дявол!
Цялото планиране дотук ми отне около два месеца, а същинските лъжи започнаха преди един. Подготовката за предложението ми стартира с вменяване на чувства, емоции и настроения.
Тя винаги ми е казвала, че съм „гаден манипулатор“. Досега не й вярвах, но май, че е права.
Всичко, обаче, беше за хубаво, така че съвестта ми е чиста! Когато се уверих, че индиректно вече съм я убедил, че скоро нямам намерение да й предлагам брак и след като изтърпях всичкото цупене на света, същинската част на плана влезе в действие. Братовчед ми дойде „изненадващо“ вкъщи, за да ни оповести новината, че е решил да предложи на приятелката си и иска ние да сме там, когато това се случи (предварително бях резервирал къща в едно село за няколко дни). Това беше ключовият момент, ключовата лъжа, която целеше да постигне следния краен ефект:
Приятелката ми да стане свидетел на организирането на собственото си предложение за брак без изобщо да подозира, че то е предназначено за нея!
Планът беше гениален на много нива. Вероника никога нямаше да предположи, че съм накарал някой да лъже по такъв начин и че ще причиня нещо подобно на приятелката на братовчед ми, на която така или иначе също все още й липсва пръстен. Уточнявам, обаче, че не съм я заставял да го прави! Проведох многократни разговори с нея, за да се уверя, че няма да се почувства зле от фалшивото и подвеждащо предложение, което ѝ предстоеше. Тя се включи със 100% желание в лъжата. Огромен плюс за мен беше, че аз много добре знаех как ще реагира моето чудо на думите на братовчеда, че иска да се жени – освен радостта, че на едни от най-близките ни хора им предстои толкова хубаво нещо, тя щеше малко да се сдуха, че отново са ме „изпреварили“ и ще се наложи да чака още за своя момент. Всичките ми предположения се сбъднаха – бях успял да предвидя до една реакциите ѝ, ходовете и въпросите, на които отговарях напълно подготвен. И след като вече беше клъвнала на тази първа и полагаща основите лъжа, планът ставаше непробиваем.
На теория всички знаехме всичко, но на практика един от нас не знаеше абсолютно нищо.
Най-великото в плана беше, че всички възможни обърквания, които можеха да настъпят в организацията, щяха да бъдат напълно оправдани и „покрити” и от двете момичета. И то по една и съща причина – и двете щяха да искат да направят предложението за брак на другата незабравимо и бяха готови да съдействат на мен и братовчед ми с всичко. По този начин те щяха да ни дадат без никакви подозрения всичкото време на света, за да подготвим терена за момента на предложението – моята приятелка щеше да „баламосва” гаджето на братовчед ми, а тя от своя страна щеше да се прави на луда, че не вижда нищо нередно в странните ситуации, в които щяхме да изпаднем всички.
Няма да разказвам с подробности всичко, което се случи в най-вълнуващата вечер за мен до момента, защото то не беше хич малко, но постигнах целта си, а именно – да отмъстя на Верончето за всички пъти, в които отгатваше какво съм ѝ замислил, за всичките й закани, че е невъзможно да я изненадам. Исках в часовете преди да й предложа през нея да минат всички емоции, които можете да си представите – вълнение, еуфория, неудобство, тъга, яд, разочарование, завист, докато накрая не я доведа до онова чувство, за което още не е измислено име. Вечерта претърпя много предвидени обрати, докато накрая не кулминира в най-щастливия и красив шок, който бях виждал до момента в нечии очи.
За радост тази история няма неочакван край. Тя ми каза „да”.
