
След месеци, изпълнени с прах, шум и строителен хаос, любимата актриса Силвия Петкова най-после сбъдна дългогодишната си мечта – да се нанесе в обновения си апартамент. И го направи по най-вдъхновяващия начин – с благодарност, усмивка и истински залез, който разказва повече от хиляди думи.
Дом, сърце и... ремонт
Още в началото на юни Силвия започна ремонт, който бързо се превърна в изпитание. Вместо да се остави на стреса, актрисата избра да прекара лятото като модерна номадка – в каравана сред природата. И както самата тя признава – това е едно от най-мъдрите ѝ решения.
Преместване с емоции и усмивки
„Приключихме!“, въздъхна с облекчение Силвия, позирайки с екипа от помощници, които пренесоха вещите ѝ в новия ѝ дом. Актрисата не пропусна да похвали „силните ръце и заразителните усмивки“ на момчетата, като дори се пошегува, че знае към кого да насочи всеки, който търси помощ.
Същата вечер тя сподели със своите последователи кадър на залеза от новия балкон – картина, която улови не само красотата на момента, но и емоцията от едно ново начало. Мнозина забелязаха сълзите ѝ и ги разчетоха като знак за дълбока благодарност и облекчение.
Нов етап за нея и малкия Сива
Вече официално настанена, Силвия споделя новото пространство със сина си Сива – нейното най-ценно съкровище от връзката ѝ с режисьора Зоран Петровски. Макар и разделени като двойка, двамата поддържат топли отношения и отглеждат детето си с взаимно уважение.
Женска сила, обич и подкрепа
С обелен маникюр, но блестяща както винаги, Силвия благодари на всички, които са били до нея – майка ѝ, близки приятели и, разбира се, сръчните майстори. Колежките ѝ Искра Донова, Йоанна Темелкова и Ана Пападопулу бяха сред първите, които я поздравиха за новото начало.
От дома – обратно към сцената
Следващата глава вече започва: Силвия скоро се завръща на театралната сцена с хитовата комедия „Съседите отгоре“, редом до Лилия Маравиля, Емил Марков и Иван Бърнев.
Нов дом, нова енергия, нова сцена. Силвия Петкова за пореден път ни напомни, че когато следваш сърцето си (дори и в каравана), краят винаги си заслужава.