Едит Пиаф е сред най-ярките символи на национална гордост за Франция. С невероятния си глас Пиаф е покорила безчет сърца.
Сега 50 години след смъртта си, Едит Пиаф ще бъде почетена в квартал на работническата класа в Париж, който е дал един от най-големите и трагични изпълнители в света.
Едит напуска този свят на 47-годишна възраст на 10 октомври 1963 г.
Католическата църква отказва да отслужи погребална служба за разведената певица след смъртта ѝ. Въпреки това сега църквата ще отслужи мемориална служба в 17 ч. местно време в църквата "Сен Жан-Батист" в квартал "Белвил", където Пиаф е родена и скоро след това изоставена от своята майка, която също е била певица.
Службата ще бъде ръководена от помощник на архиепископите на парижкия диоцез.
Пред катедралата, в която е кръстена легендарната изпълнителка, са инсталирани високоговорители и гигантски екрани, така че колкото се може повече хора да имат възможността за проследят службата. Тя ще отбележи началото на четиридневния фестивал в чест на Пиаф в квартала, който остава едно от най-бедните кътчета на иначе процъфтяващата френска столица.
Преди месата ще се състои мълчалив поход от гробището "Пер Лашез", където Пиаф е погребана преди половин век само със символична служба, отслужена от местния свещеник.
Всичко ще бъде много по-различно от начина, по който реагира църквата на новината за смъртта на певицата от рак на черния дроб преди 50 години. Тогава ватиканският вестник "Осерваторе Романо" пише, че Пиаф е живяла в "състояние на публичен грях".
Приживе певицата не отричаше, че е грешница. През целия си живот тя се е борила с алкохолизма и проблемите с наркотиците, които стават и причината за три почти фатални автомобилни катастрофи и за заболяването, от което в крайна сметка си отива. Единственото ѝ дете - дъщеря, родена, когато Едит е на 17 години, умира на двегодишна възраст от менингит, усложнен заради небрежност от страна на родителите.
Легендата разказва, че Пиаф била родена буквално на улицата на Белвил. Това не е вярно според новата биография на Робер Белре "Пиаф, френски мит". Той казва, че звездата, родена с името Едит Гасион, се появила на бял свят в местна болница на 15 декември 1915 г. Белре опровергава и твърдения, че в детството си Пиаф страдала от слепота, която била излекувана по чудодеен начин.
Биографът хвърля нова светлина и върху поведението на певицата по време на Втората световна война, когато живее близо до централата на Гестапо в окупирания от германците Париж и редовно пее на нацистките офицери. След войната тя е обвинена, че е била сътрудничка, водеща разгулен начин на живот, докато в голяма част от града имало глад.
Тя обаче се измъква с непокътната репутация, до голяма степен благодарение на история, която според Белре е напълно измислена, за това как помагала на френски затворници да избягат от германски затворнически лагери, като ги снабдявала с фалшиви документи или като им позволявала да запазят техни снимки, които по-късно използвали за фалшиви документи за самоличност.
След войната Пиаф започва кариера, по време на която покорява Америка и става известна в още много страни по света благодарение на успеха на песни като La Vie en Rose и Je ne regrette rien.
Тя обаче така и не успява да се отърси от сянката на трагедията. Любовта на живота ѝ, жененият френски боксьор Марсел Сердан, загива в самолетна катастрофа, докато пътувал от Париж за Ню Йорк, за да се срещне с нея.
