„Моята душа е млада“, казва Мария Петрова в откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо и в гласа ѝ има онази тиха сила, която се появява, когато човек най-после се е намерил. „Чувствам се много добре в кожата си“, добавя, сякаш говори на себе си, но и на всички, които са я наблюдавали през годините.

Тя се връща към детството си — строго, черно-бяло, със свръхдисциплина.

„Или обичам, или не. Или харесвам, или не. Бях толкова сериозна, че станах строга.“

После, с лека усмивка, си представя какво ли би казало тогавашното момиче, ако я види днес: „Мисля, че би казало: ‘Леле, каква уверена жена’.“

Години наред хората са я възприемали като недостъпна.

„Казват, че съм студена, надменна. Но това не е така. Просто внимателно подбирам кого да допусна в себе си „, казва тя. Вътре в нея обаче кипи стихия: „Аз съм вода. Буря. Ураган. Но се научих да ги държа тихи.“

Силата на характера

За гимнастиката говори без да украсява — честно, по детски.

„Имаше дни, когато не исках да съм там. Болка, умора, съмнение… Но това беше моето училище. Изглади ръбчетата ми. Направи ме човек.“

Майка ѝ е „стожерът“, баща ѝ — „цветният човек“ с книгите и тихата мъдрост. Именно той ѝ дава избор: балет или гимнастика.

„Каза ми: ‘В балета кариерата е по-дълга, но ти реши.’ А аз… гледах ‘Флашданс’, танцувах из вкъщи, но когато влязох в залата си представих себе си… и просто знаех. Моето е гимнастиката.“ И с онзи характерен нейния тон добавя: „Упоритостта е по-важна от таланта.“

Снимка:

Битките за световните титли са белязани от напрежение, което само тя знае.

„С Лариса Лукяненко се гонехме цяла година. И точно преди световното тя се контузи. Това ми даде шанс… но аз трябваше да играя безгрешно.“

Третата ѝ титла е победа не над конкурентките, а над самата нея: „Най-трудната.“ Атланта 96 е раната, която е превърнала в мъдрост.

„Тогава емоцията ме счупи. Бях млада. Сигурно е трябвало да ми остане глад… За да се боря после по друг начин. И за да има България шампионки днес „, споделя Петрова.

Любовта като съдба

За любовта говори тихо, искрено. „Не можеш да я контролираш. Не можеш да я поставиш в рамки „, категорична е Мария. С Боби Михайлов съдбата я среща неслучайно.

„Знаех с кого се обвързвам. А аз обичам интересните, различните хора.“

Разказва за него с нежност: „Благ е. Топъл. Обгрижващ. И със страхотно чувство за хумор.“

И тогава казва думите, които тежат като цяла биография:
„Бунтувах се срещу думата ‘мащеха’.“
Това не е просто признание — това е рана, която е лекувала с любов. „Обичам тези деца. И направих всичко, за да знаят, че са обичани и сигурни. Но думата тежи… тя е в нашия фолклор.“

Животът им е под прожектор. „Всеки плаща цена. Но аз не руша. Аз търся решения. Строя мостове.“

За дъщеря си говори с мекота, която не може да бъде изиграна. „Майчинството ме промени повече от титлите. Това беше първото ми порастване. Най-големият ми дар.“

Прочети още: 

• Карлос Насар: Предложиха ми 2 млн. долара, но аз няма да слушам друг химн за 
• Болезнената изповед на Дони Василева - да загубиш дете, майка и брак преди да навършиш 20 
• Сашка Васева: "Стоянка Мутафова ме научи как да забравя срама!"