Обещаваме си да се обичаме в радост и мъка, в здраве и болест, но всички тайно се надяваме да е повече в радост и повече в здраве.

Любовта обаче се калява в изпитания. В трудните моменти на слабост, когато не си в най-добрата си форма, когато си тъжен, изморен, объркан, победен.

Тогава отношенията изкристализират, тогава разбираш партньор ли имаш до себе си или случаен свидетел на живота ти.

Тогава разбираш и собствените си чувства – истинските, стаените дълбоко, подсъзнателните. Само в изпитание се проявява истинският характер на човека – слабостите и предимствата му.

Но колкото и благородно да звучат думите по-горе, на никой не му се иска да попадне наистина в кризисна ситуация. Никой не търси нарочно изпитание за любовта си.

Не са го търсили и Турия Пит и Майкъл Хоскин. Тя е красива жена, минен инженер, той е полицай. Живеят в австралийския град Уладула, познават се от училище и животът е пред тях.

През септември 2011 решава да участва в супермаратон (100-километрово предизивикателство) и това променя всичко, завинаги.

Маршрутът на състезанието минава през район, в който е избухнал пожар. Турия попада в огъня и получава 65% изгаряния по тялото и лицето.

Два месеца е в кома. Преминава през няколко животоспасяващи операции.

В следващите две години тя живее в бинтове, докато кожата ѝ се възстановява. Преминава през десетки реконструктивни операции.

Учи се наново да става, да ходи, да приеме новото си (обезобразено) лице и да продължи да живее пълноценно.

Последната ѝ операция е за възстановяване на носа, която за малко да коства живота ѝ.

През 2013 издава книга за преживяванията си, а през 2014 година сключва извънсъдебно споразумение с организаторите на маратона и те ѝ изплащат няколко милиона долара обезщетение заради подценяване на ситуацията с пожара по време на състезанието.

Преди няколко дни Турия и Майкъл обявиха годежа си.

Въпреки нейните белези, въпреки 2-те години в болница, въпреки всички изпитания, които ги чакат и занапред, Майкъл решава, че Турия е неговото момиче още докато тя е в интензивното отделение малко след злополучния маратон.

„Аз съм с нея не само заради външния ѝ вид, а заради душата ѝ, заради това, което е отвътре. Това е ценно за мен, тя е моята жена и искам да прекарам живота си с нея“, разказва Майкъл.

Още преди да знае дали бъдещата му жена изобщо ще има лице, той купува годежен пръстен, напуска работата си като полицай и помага на Турия да премине през всички изпитания.

Сега им предстоят най-хубавите мигове. И могат да са сигурни, че любовта им наистина ще устои на всичко, дори на огън.

Иска ни се да ви попитаме какво вие бихте направили в този случай. Бихте ли останали, бихте ли си тръгнали? Бихте ли освободили човека до вас от отговорността да се грижи за вас оттук насетне, защото това може да коства личното му щастие?

Не е нужно да ни отговаряте в коментарите. Отговорете пред себе си.