Днес ще ви разкажем историята на една жена, която дръзва да направи това, което никоя с нейните разбирания по онова време не би си и помислила - да се съблече и да стане Плейбой Зайче.

Глория Мари Стейнем е родена на 25 март 1934 година. Американска феминистка икона, социален и политически активист. Основател на „New York magazine“. Впоследствие става политически лидер и една от най-важните представителки на феминизма от втората вълна и движението за права на жените през 60-те и 70-те.

През 1963-та се изявява с разследваща статия за това, как са третирани жените в „Плейбой“. Историята ѝ е екранизирана във филма „Bunny's tale“. Но нека дапочнем отначало.

Хю Хефнър предизвиква сексуалната революция през 60-те със своето емблематично списание. След като започва да публикува есетата си, които нарича "Провъзгласяване на еманципацията на сексуалната революция", дръзката Глория решава да обори твърденията му и да докаже, че "Плейбой" е рай, но само за мъжете.

Красивата журналистка кандидатства за обява, според която в един от клубовете търсят "момичета с приятна външност между 21 и 24 години". Изискване за явяване на интервю за работа е носенето на бански костюм или трико.

"Как свалям жените ли? С изречението „Казвам се Хю Хефнър“

15 снимки

Активистката променя идентичността си - новото ѝ име вече е Мари Катрин Охс, изважда няколко години от реалната си възраст и представя фалшиво CV, според което има голям опит като танцьорка и хостеса в лондонски заведения:

Тя живее в апартамента ми, по-млада е от мен с 4 години. Мари е родена на същата дата и е учила в същата гимназия и същия колеж. Но, за разлика от мен, не робува на академичната среда.

Опредметяването на женската ѝ природа започва още преди началото на интервюто за работа. Охраната я посреща с умилително "Здравей, мило Зайче Байче". Интервюиращият настоява няколко пъти да си свали палтото. Критикувана е заради възрастта си - оказва се, че дори фалшивите 24 години вече са прекалено много. Останалите кандидатки за мястото носят единствено бикини и сатенени високи токчета в лавандулов цвят. Принудени са да чакат с часове. Правят им снимки с фотоапарат за моментни снимки.

В крайна сметка Глория трябва да облече син костюм на Плейбой Зайче. По-късно споделя за преживяването:

Костюмът беше толкова тесен, че ципът защипваше кожата ми, докато жената се опитваше да ме закопчае. Каза ми да си глътна корема. Опита отново. Неуспешно. Направи крачка назад и ми отправи критичен поглед. Долната част беше изрязана толкова високо, че разкриваше онази част от тялото ми, която не беше потъмняла от слънцето.

И докато Глория се опитва да свикне с новата визия, асистенката започва да пълни чашките на костюма с торбички за химическо чистене. Впоследствие активистката научава, че и други интересни заместители вършат добра работа - чорапи, агнешка вълна, копринени шалове и, разбира се, заешки опашки. 

В крайна сметка журналистката под прикритие успява да покрие изискванията и е назначена. Докато успява да удължи крайните срокове за представяне на важни документи като акт за раждане, на Глория ѝ се налага да премине през няколко "формалности". Една от тях е профилактичният преглед "отвътре и отвън". Когато иска обяснение за това изискване, получава отговор: "Защото е безплатно и е добре за всички".

Е, изглежда, че постоянното събличане и обличане на дрехи все още не е приключило, а и тя тъкмо започва да свиква.

Подготовката продължава с насоки за гримиране, лекции, задължителна литература и писмен тест (въпреки че Глория се опитва да изкара "реалистична" оценка и преднамерено отговаря грешно на някои въпроси, все пак получава най-високия резултат). 

Глория Стейнем успява да проникне в дълбините на този свят, където никой друг външен човек не е стъпвал. Вижда как зад привлекателната и усмихната външност на Зайчетата се крият уплашени момичета, които са обект на ужасяващи заплахи. Заплатата, която получават, също е много под обещаната сума. Единствената причина за 50-те долара седмично е тогавашната правна рамка в Ню Йорк за минимална заплата. Голяма част от бакшишите също се предават на работодателя. В резултат на всичко това зачестяват честите кражби на пари от шкафчетата, а шофьорите на Зайчетата им предлагат различни възможности за допълнителен доход.

Феминистката прекарва един месец в тази обстановка, притисната в неудобната разголена униформа:

Краката ми бяха толкова подути от миналия ден, че едва успявах да си обуя обувките. Слагах марля в най-долната част, където костюмът силно се впиваше в кожата ми.

Въпреки краткото време, през което работи, Глория е принудена да отиде на преглед при ортопеда, който работи и с другите Зайчета, и чува от него следното:

С такава работа краката ти ще станат с няколко номера по-големи. 

В крайна сметка страховете ѝ да бъде разкрита или да срещне хора, които познава, не се оправдават. Доказва, че е готова на всичко в името на качествената журналистика и отразяването на важни социални явления.

Материалът е публикуван за списание "Show" и разкрива подробности за атмосферата в клуб "Плейбой", Ню Йорк (работи до 1986-та година, открит е отново през 2018-та за не повече от година). Приет е от аудиторията с голям интерес. Някои дори наричат тази инициатива "революция" и "поглед отдолу на империята на Хю Хефнър". 

"Как свалям жените ли? С изречението „Казвам се Хю Хефнър“

15 снимки

Добави ни в предпочитани източници в Google