Ани Халваджиян е психолог, гещалт терапевт и сертифициран йога учител. От години тя посвещава времето си на практики за вътрешна хармония и на работа със своите клиенти в терапевтичната и йога зала в София. Ани е позната и като братовчедка на продуцентите Магърдич и Джуди Халваджиян, но отдавна е поела по свой самостоятелен път – далеч от телевизията и шоубизнеса, и изцяло в сферата на психологията, духовното и личностното развитие.
Наскоро тя сподели във „Фейсбук“ пост, който трогна много жени, защото засяга болезнена и често премълчавана тема – отношението към собственото тяло и рисковете от хранителни разстройства.
„Едва се разминах с хранително разстройство…“
Ани признава, че като млада е била на ръба да тръгне по пътя на анорексията или булимията. „Приятелки ме учеха да повръщам“, споделя тя откровено. Това е било времето, в което натискът да изглеждаш „перфектна“ е бил огромен, а обществото е внушавало, че женската стойност зависи от килограмите и сантиметрите.
Тя обаче намира в себе си сила да се откаже от тази война – „здравият Козирожки разум“ и трудността да извършва подобни крайни действия я спасяват от капана на хранителното разстройство.
От битка към приемане
Днес Ани не се интересува дали трябва да свали няколко килограма или дали бедрата ѝ са достатъчно стройни. Тя отказва да мери стойността си с чужди стандарти. Вместо това е избрала да се влюби в тялото си такова, каквото е. „Нямам вече подобни нужди. Нито очакване към себе си да изглеждам идеална“, казва тя.
Йога като мост към себе си
В практиките си Ани използва йога като път за свързване с тялото – начин да го чуем, разберем и приемем. В своята йога зала тя посвещава неделните часове именно на тази тема – как да се обичаме и да ценим чудото на тялото, вместо да го превръщаме в източник на вина.
За нея йога не е просто физическа активност, а средство за изграждане на вътрешен мир, благодарност и уважение към самите себе си.
Вдъхновение за жените
Историята на Ани Халваджиян е важен пример за всички жени, които поне веднъж са се чувствали „недостатъчно добри“ пред огледалото. Тя показва, че пътят към щастието не е в броенето на калории или в изтощителните диети, а в любовта и уважението към тялото – такова, каквото е.
Защото истинската женска сила не се измерва в килограми, а в смелостта да приемеш и обичаш себе си.
