Притча за трите камъчета

Притча за трите камъчета
Снимка: Thinkstock

Здравейте на целия екип на Edna,

Чета всяка сутрин статии от сайта ви и не спирам да се радвам на всички творби, сътворени от вашите читатели. Аз също си позволих да сътворя нещо в момент на вдъхновение. Разказът е за надеждата и за времето, което е необходимо на някои неща в живота да се случат и да се превърнат в реалност.

Желая ви да сте много здрави и щастливи!

Поздрави,
Кристина Петкова

* * *

Имало едно време едно момиченце - мъничко, но с големи мечти. Със сърце, по-голямо от света! Нисичко, къдраво, с лунички около нослето и с големи ококорени очи. То притежавало най-голямото богатство - три жълти камъчета.

Първото камъче било за семейството – да символизира здравината и обичта, която трябва да изпълва семейното огнище.

Второто камъче било за любовта... Тази любов, която ще те накара да почувстваш сърцето и душата си в едно цяло с вселената.

Третото камъче било за надеждата, за тази, без която не можем... В нея момичето намирало утеха, в миговете на тъга и щастие, когато мечтите се сбъдвали.

Гледало момичето камъчетата и продължавало да мечтае, премятайки ги от ръка в ръка. Това било най-ценното нещо, което имало то.

След това едно по едно ги насочвало към слънцето. Много обичало всичко, огрято от слънцето, заради чистия и блестящ вид, който им придавало.

- Хайде идвай вече! - провикнал се глас. Момичето видяло едрата фигура на баща си. Настъпило време за вечеря.

Седнали на масата - момичето, по-големият ѝ брат, майка ѝ и баща ѝ. Тишината била толкова плътна, че можела да се разреже с нож.

Майката на момичето се опитвала да скрие с кичури коса синините по бузите и врата си, брат ѝ присвивал устни и едва преглъщал храната. Очите му, влажни и мразещи поредната подобна гледка, гледали в нищото...

Бащата не издавал никаква емоция. В него живеели двама души - един звяр и един добър човек. Никога обаче не било ясно кой от двамата ще надделее.

Момичето погледнало в ръчичката си – там още стискало трите камъчета...

- Ще стане. - казвало си то - Ще стане, някой ден ще бъдат щастливи, ще бъдем щастливи всички заедно!

Стискало ги толкова силно, че камъчетата разкървавили крехката детска ръчичка.

- Какво е това? Какво стискаш в ръката? – провикнал се бащата. Взел камъчетата от ръцете на детето и ги хвърлил през прозореца.

- Нееееее! - провикнало се момичето - Това беше единствената ни надежда!

Сълзи се спускали по бледото му личице. Не издържало да отиде и да ги намери.

На другия ден още в ранни зори изтичало пред прозореца на къщата да потърси богатството си. Намерила само едно камъче - надеждата! Къде ли не търсило другите камъчета, ала нищо...

Годините минавали, момичето имало и прекрасни моменти, но не намирало утеха. Нещо все липсвало в неуморимото й сърце. Не се прибирало вкъщи, не можело повече да живее в омраза и нищета. Сърцето й било изпълнено с любов, която обаче непрестанно била попарвана от хората, които обича. Къде ли не търсило покоя и хармонията, за които толкова много мечтаело...

Един прекрасен ден, вече пораснало, момичето срещнало момче. Имало чувството, че душата му е толкова чиста, искрена и даряваща обич.

Любовта им била така силна. В очите на другия се побирал целият свят. Заживели момичето и момчето заедно, винаги заедно, усмихнати, щастливи. За първи път момичето усетило хармонията в живота си. Светът се превърнал в райско кътче, но нещо не давало мира на момичето - родителите и брат й.

Минало се време и в един прекрасен слънчев ден, телефонът звъннал.

Сестра ми, вече си леля! – казвал превъзбуденият глас на брат ѝ. Сърцето на момичето щяло да се пръсне. За пръв път чувало брат си да звучи толкова щастлив. Душата й се стоплила.

Събрали се всички да отпразнуват щастливото събитие в старата къща на родителите. Детенцето кротко спяло и всички гледали към него с обожание. Момичето се огледало. Първо погледнало към ръката си - там нежно я държала ръката на любимия й мъж, погледът му бил изпълнен с толкова любов.

После погледнало към брат си - с жена му кръжали около бебешкото кошче и не спирали да се усмихват!

Със страх погледнало към майка си - лицето ѝ сияело! Косите ѝ, прибрани с шнола отзад, вече не скривали насиненото ѝ лице. Помислило си момичето - колко ли са преживели с баща ѝ и въпреки всичко са заедно, винаги заедно.

В този момент бащата прегърнал майката, а тя му се отблагодарила с поглед, изпълнен с любов и прошка. Момичето не издържало. Толкова силно топло чувство се надигнало в гърдите му. Излязло от стаята.

Не искало някой погрешно да изтълкува сълзите му.

Тръгнало да се разхожда само около къщата. С периферното си зрение зърнало красиво жълто цвете под прозореца.

Приближило се повече и очите му се разширили в огромна почуда! Там, под прозореца, след толкова години, било неговото богатство, неговите две камъчета, изгубени преди толкова много време.

- Не е възможно! - казало си момичето - Tолкова ги търсих, а сега са пред мен. Все едно някой нарочно ги е оставил и е знаел, че ще мина.

Сърцето му се разтуптяло, взело ги в ръката си. Богатството било цяло, животът му бил цял.

- Дали винаги са си били там? - запитало се то - Може би е трябвало време, за да ги намеря. Може би те са тук благодарение на първото камъче – надеждата...

А кои са вашите камъчета, момичета?

Автор: Кристина Петкова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти