Често, докато гледам как разни хора около мен се ровят в миналото и търсят утешение в него, се питам следното - защо да седим в безтегловност, прехвърляйки през главата си сладки спомени, вместо да впрегнем тази енергия в планиране на следващото изживяване? Защо да бъдем тъжни, когато можем да сме в очакване на щастие? И не на последно място – защо да губим време?
Нещата в живота винаги са прости, изумително прости и обикновени. За да следваме естествената си потребност от щастие, се налага да игнорираме склонността си да се депресираме и да търсим спасители в лицето на приятели или любими хора. Странно е, че след края на нещо хубаво винаги си даваме време да пострадаме и да изпитваме носталгия по него, вместо да се втурнем веднага в следващото житейско приключение.
Непрекъснато в живота ни се поднасят на тепсия възможности – за реализация, за забавление, за начало на нова романтична връзка. Ние обаче твърде неразумно предпочитаме да страдаме по старото и отминалото, което вече не ни носи хубави емоции. Понякога се появява и ужасното чувство, че не заслужаваме да ни се дават повече шансове да бъдем щастливи, защото винаги ги пропускаме или объркваме нещата. Но явно животът е упорит, защото продължава да се грижи за нас и да ни предлага нови начини да започнем отначало.
Във всеки етап от житейския ни път ни се случват безброй неща, сред които такива, които впоследствие определяме като най-хубавите си спомени. Но важният момент е да ги изживеем пълноценно, преди да са се превърнали в спомени. А след тях веднага да се насочим към следващото предизвикателство. Не защото животът е динамична въртележка, в която трябва да се въртим като хамстери, а защото е неразумно да отдаваме от ценното си време и енергия на неща, върху които нямаме контрол или вече не са част от нашето настояще. Простичко е... като всичко в живота.
Автор: Анелия Атанасова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
