Не да забравиш, а да простиш и продължи напред

Не да забравиш, а да простиш и продължи напред
Снимка: Thinkstock

"Гледам романтична комедия. Трайно се взирам в главните герои и си мисля колко приличаме на тях.

Пускам си радиото. "Имам нужда от теб повече от колкото мога да понеса" се забива като стреличка в десятката на дартс.

Пазарувам. Сещам се колко обичаше сандвич с шунка и фъстъчено масло!

Лягам си изморена от всичкото мислене за теб и си спомням каква красива усмивка притежава лицето ти.

Но аз искам да те забравя, наистина!!! Всичко в мен се старае и полага усилия невроните ми да не се докосват до спомените за нас само че..."

Само че истината е друга. Толкова упорито сме си оплели мрежа около вече загубената ни кауза (разбирайте отдавна тръгналия си субект), че преставаме да мислим трезво. Вярваме, че 50% от певците са написали текстовете си точно по нашия случай. Преспокойно можем да изберем екшън комедията, но се втурваме сляпо към "Nothing Hill" и невъзможната любов...

Но сме убедени, че трябва да забравим бившия/та и дори като послушни овчици си го повтаряме ежедневно до момента, в който навикът ни се превърне в до болка позната молитва. И приятелите ни подкрепят - натякват ни как е удобно да забутаме екс-случая "на майната си" и че това е възможно най-верният път (само забравят да споменат колко е потънал в плаващи пясъци).

Не е лесно да забравим човека, с когото до преди време сме се чувствали оценени и сме си създавали пухкави планове за бъдещето. Нито е редно изведнъж да заличим всичко (както и физически невъзможно, освен ако не получим амнезия). Не можем да се откъснем от нещо, което е било, не мисля че това е целта.

Скъпи, читатели с разбити сърца - ако отговаряте на по-горе посочените симптоми, то значи грешите в начина на лечение. Защото, нека бъдем честни, лечение няма, но потенциален лек - да.

Времето, дадено ви след раздялата до следващата евентуална любов, е не за да забравите, а да запомните. Да запомните хубави неща, а лошите да ги филтрирате и да осъзнаете грешките и разочарованията, които не искате да допуснете или като цяло да бъдат допускани. Това е време, когато е хубаво да слезете до най-тъмното, да поседите насаме със себе си, а после да се изправите на крака и да полетите отново.

Време, в което да мислите как да градите опорите, които са били пропукани във вас. Време само за вас и може би пренебрегнатите приятели. Време, в което да си вземете вана и да не помислите за отишлия си човек нито за миг, защото сте си пуснали нова песен, а довечера ще гледате нов филм.

И когато след това време станете и си пуснете радиото, ще чуете вместо стара мелодия, нещо различно... И няма да седите пред щанда с фъстъчено масло 10 минути, спомняйки си за старото отминало. Защото е отминало и заминало, а на щанда с мляко вероятно ви чака следващо предизвикателство smiley

И още нещо - забравете това "Искам да го/я забравя". Докато в мантрите ви присъстват заедно думите "ИСКАМ да ГО/Я забравя", мисля че е твърде възможно сами да си подкопаете земята под и без това отмалелите ви крака. 

Простих му, отминах го...

С поздрави и обич: Десислава

Автор: Десислава Жекова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти