Лятото едва започна, а вече е към своя край

Лятото едва започна, а вече е към своя край
Снимка: weheartit.com

Моето лято започва с началото на ученическата ваканция и свършва на 30 август. Това е дата на моето раждане, след големия купон "три дни яли, пили и се веселили", изведнъж ми става празно и тихо. Всички приятели в странство вече са дошли и са си отишли. Не предстоят изненади, няма очаквания. Презрамките ми стават все по дебели, че даже сутрините си намятам шал.

В първите септемврийски дни преоткривам тишината на морето, излежаването на пясъка под закъснелите слънчеви лъчи след работа, мириса на водорасли и вкуса на сол по устните. И отново се влюбвам.

Всяка есен се влюбвам отново, ама съвсем истински. С пърхането в стомаха, с безпричинния смях, с вятъра в косите ми и мислите, които се надбягват с грижите и се реят в пространството волни и щастливи.

В какво ли се влюбвам всеки път? Често се чувам да казвам, че се влюбвам в дъжда, в осиротялото море, в симфонията на падащите листа, в жуженето на децата си, но това е само част от истината.

Дълбоко в себе си знам, че отново се влюбвам в теб. Усещам го несъзнателно това влюбване. Имам нужда да те видя, да те докосна – да се уверя, че те има, че не съм те измислила. Искам отново да чуя смеха ти, да потъна в кафявите ти топли очи, да те гледам дълго, за да те запомня.

Да се опиянявам от аромата ти, сърцето ми да се опита да изхвръкне от радост, когато си до мен или чувам гласа ти. Да заспивам и да се събуждам с мисълта за теб. А ти търпеливо да приемаш тази моя ексцентричност и да се правиш, че нищо не виждаш.

Хората посрещат есента с тъга и огорчение, а аз я посрещам с радост. Заради теб, заради влюбването, заради новия живот, който ще си измисля и ще изживея до края на следващото лято

Всеки път искам да ти благодаря за търпението, с което се отнасяш към мен. Давам си сметка, че не е лесно да понасяш товара да си вдъхновение за някого повече от 20 години. Сигурно е неловко да чуваш моето "обичам те", точно когато най-малко го очакваш.

Вероятно е страшно някой да се влюбва в теб всяка година по същото време и изобщо да те обича толкова дълго и досадно. Ти обаче си великодушен, добър и търпелив и ме приемаш. Не ми обръщаш гръб, не изчезваш и вече дори не показваш раздразнение от шантавото ми поведение.

Ти си все някъде близо до мен, като самотното море, като дърветата, които ще оголеят до пролетта, като небето, което утре пак ще ми се усмихне със своето слънце, като вятъра.

И какво като ще свърши лятото, още преди да е започнало? Нали за мен е важна есента, нали отново ще ме сполети любовта, нали и теб те има.

Не ме е страх от студа, нито от старостта, нито от грешките, които ще допусна и ще си простя, защото още мога да се влюбя, защото още мога да обичам, защото още мога да си мечтая за живот, който ще изживея до края на следващото лято.

Автор: Сияна Янева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти