Колко струва една сълза

Колко струва една сълза
Снимка: sxc.hu

Понякога не си даваме сметка, че нараняваме хората около нас. Нараняваме дори най-близките и обичани от нас създания. И не защото сме лоши по природа, а може би от умора, от неовладяно напрежение, от стрес. В службата, на улицата, в автобуса, навсякъде ни залива какво ли не. Претоварването, желанието да откликнем на всички промени в обществения живот и в служебните отношения, стремежът ни винаги да сме на ниво, в каквото и да се захванем, сякаш ни правят по-малко чувствителни към това  как нашите действия се отразяват на хората около нас.

Колко често си задаваме въпроса като ставаме по–добри специалисти, дали ставаме и по-добри хора? А същността на това да се усъвършенстваме, да се развиваме, е да ставаме и по-човечни. Питаме ли се понякога дали пътят към съвършенството, към което всеки от нас се стреми по определен начин, не е пътят към това да ставаме по-чувствителни и да улавяме нагласите на хората около нас, на нашите близки, приятели, познати, дори и случайно срещнатите хора, които никога може би повече няма да видим? Дали сме загубили сетивата си и милосърдието си?! Ще си кажем, че не сме, та нали сме пуснали някой есемес и сме подкрепили някаква инициатива. С този есемес не приспиваме ли всъщност съвестта си?

Колко често ни се случва нощем да си направим анализ не на изпълнените задачи , а на това как аз днес общувах с хората около мен и не обидих ли неволно и волно някого. Не засегнах ли моя колега, който ме помоли да му помогна в работата, а аз му отказах? Обадих ли се днес на близките си хора и казах ли им, че ми липсват и че ги обичам? Чух ли, че телефонът ми звъни, но не вдигнах, защото някой мой познат ще ме помоли за услуга? А тази услуга какво му коства на него?

Защо затворих телефона на баща си или майка си, когато ми казаха нещо, което не ми хареса и реших, че ще постъпя така, както аз искам, защото те са с остарели разбирания и техните прийоми не са модерни? Не вдигнах ли скандал на детето си, защото е счупило вазата с цветята? Видях ли го, че плаче, но си казах, че заслужава? Видях ли жадните му за внимание и ласки очи, но не му отвърнах? А колко хора не видях, че плачат, макар да ги засегнах?

Понякога някой приятел, когото сме пренебрегнали, ни се усмихва, но усмивката му крие болка и преглътнати обиди. Видях ли ги в очите му или пък не пожелах да ги видя? Колко струва само една сълза, подала се неволно в крайчеца на окото на някой човек, ще разберем само, когато изпитаме неговите чувства и когато се окажем в неговото положение. Всяка сълза тежи толкова, колкото са нашите прегрешения към някого. Можем само да се надяваме, че вината ни не е голяма и да се взираме в очите му, за да я прозрем.

Дано се събудим по-рано от съня си, в който сме приспали съвестта си и своята чувствителност към света, и да разберем, че нищо не може да ни оправдае, ако сме предизвикали дори една-единствена сълза у някого. Това, което може по някакъв начин да ни реабилитира пред самите нас, е да се опитаме от мига на „събуждането“ си да не караме другите да плащат за нашите грешки със сълзите си.

Автор: Живка Юрукова

Очакваме  и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти