Какви са тия дивашки протести? Няма ли за вас манифестация?

Какви са тия дивашки протести? Няма ли за вас манифестация?
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Здравейте,
Изпращам Ви един текст, в който изразявам мнението си за студентските протести, но и за някои от последвалите реакции. Вероятно той е доста краен. Може да изглежда дори като провокация. Но макар да мисля, че по теми като тази провокацията не е нещо лошо, държа да подчертая, че е преди всичко моя искрена позиция. Надявам се да ви хареса и да ми дадете възможност да я споделя с повече хора.

Поздрави!

***

Седя си вкъщи в очакване на втората си рожба, което ми дава възможност през цялата изминала седмица да проследя как върволица безспорни и недотам безспорни авторитети - ректори, професори, познати и непознати за мен хора на изкуството и науката, но до един до един с побелели коси, анализират и коментират студентските протести на длъж и шир из националния ефир.

Гледам, слушам и учудването ми нараства с всеки изминал ден.

Каузата била справедлива и благородна, но формата, видите ли, не била правилна. Нарушавало се правото на образование на непротестиращите.

И любимото ми: "Те всъщност нищо конкретно не предлагат?"

Това последното е като досадния шум на вентилатора на компютъра ми - появява се всеки път, като го пусна и го мразя, но е толкова дребно и глупаво, че не е достатъчно да ме мотивира да предприема действия и избирам просто да го игнорирам. Което е грешка, но да се върна на темата.

По-скоро да я разкрия най-сетне. Темата е "С какво право, уважаеми дами и господа?"

С какво право Вие, родени през 40-те, 50-те или дори част от 60-те, Вие, на които принадлежи миналото и неговите опропастени исторически шансове, Вие, които сте в края на продуктивната част от жизнения си път, си позволявате да поставяте прът в колелото на тези, на които принадлежи бъдещето, на тези, които се опитват да поправят Вашите грешки, на тези, които се борят за държава, в която да живеят достойно?

Вие чувствате ли се достойно, когато (не дай, Боже) се разболеете и се наложи да разчитате на българската здравна система? Чувствате ли се достойно, когато чувате за поредната класация, в която България се намира на дъното сред европейските държави?

Чувствате ли се достойно, когато Ви спре катаджия без причина? Чувствате ли се достойно, когато по телевизията видите майка, която не е получила правосъдие за убийството на детето си, защото била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване?

А защо стана така, знаете ли? Аз знам – защото Вие се провалихте. Не казвам, че не се опитахте. Казвам само, че не успяхте.

Не сте в позицията да съдите, а да бъдете съдени. Не сте в позицията да питате, а да отговаряте. Не сте в позицията да коментирате публично усилията на новото поколение за постигане на справедливост, а да съзерцавате.

И колкото повече сте дали, колкото повече хора знаят името и заслугите ви, колкото по-висок е авторитетът ви, личен или поради достигнато обществено положение, толкова по-голяма е отговорността за думите, които изричате в момента, и толкова по-тежко е престъплението Ви.

Моля Ви, бъдете на висота и замълчете! На Вас се дължи уважение, но Вие дължите смирение. Бъдните поколения дават оценка за предишните, а не обратното. Така се върти светът.

Тук не става дума за това, че не трябва да се чува и другата гледна точка, а за това, че не Вие трябва да бъдете нейни говорители. Ако тя има достатъчно морална тежест, за да привлече енергични и способни последователи, те ще я артикулират достатъчно ясно.

И, слава Богу, обществото сякаш вече има сетивата да прецени кое е автентично и кое не, кое е справедливо и кое не, кой се бори за ценности, кой - за драгоценната форма.

Да, те, протестиращите, могат и да бъркат в нещо (въпреки че от позицията, в която се намираме като общество и държава, бездействието ми се струва единствената сигурна и фатална грешка), те може да са неудобни, те може да не са монолитни, но те имат пълното морално и историческо право на всичко това! Имат право на своя шанс, на своята борба, която да водят със своите оръжия!

Тя е за тяхното бъдеще, тя е и за моите деца, тя е за това след 100 години Иван Петров да не е Айвън Петроф, а имена като Вълко, Борис, Калоян, Гергана, Елица, Божана да не съществуват единствено под избелелите снимки в нечие родословно дърво. А вие обсъждате подходяща или неподходяща била формата!

В края на тази в моите очи покъртителна седмица цъкам дистанционното на телевизора с трудната задача да намеря нещо за гледане, което да не ме кара да се чувствам недостойно дори и в къщи на дивана.

Налитам на вечния "Вчера" и култовата сцена "Ще ви дам аз едни Бийтълси... Не ви е срам! Какви са тия маймунски танци? Ако искате забавата да продължи – валс!"

Не мога да не се усмихна. Това вчера ли беше?

Уважаеми протестиращи студенти, моля ви, не приемайте покани за валс! Да живее рокендролът!

Автор: Анна Чалева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти