Здравейте,
Изпращам Ви един текст, в който изразявам мнението си за студентските протести, но и за някои от последвалите реакции. Вероятно той е доста краен. Може да изглежда дори като провокация. Но макар да мисля, че по теми като тази провокацията не е нещо лошо, държа да подчертая, че е преди всичко моя искрена позиция. Надявам се да ви хареса и да ми дадете възможност да я споделя с повече хора.
Поздрави!
***
Седя си вкъщи в очакване на втората си рожба, което ми дава възможност през цялата изминала седмица да проследя как върволица безспорни и недотам безспорни авторитети - ректори, професори, познати и непознати за мен хора на изкуството и науката, но до един до един с побелели коси, анализират и коментират студентските протести на длъж и шир из националния ефир.
Гледам, слушам и учудването ми нараства с всеки изминал ден.
Каузата била справедлива и благородна, но формата, видите ли, не била правилна. Нарушавало се правото на образование на непротестиращите.
И любимото ми: "Те всъщност нищо конкретно не предлагат?"
Това последното е като досадния шум на вентилатора на компютъра ми - появява се всеки път, като го пусна и го мразя, но е толкова дребно и глупаво, че не е достатъчно да ме мотивира да предприема действия и избирам просто да го игнорирам. Което е грешка, но да се върна на темата.
По-скоро да я разкрия най-сетне. Темата е "С какво право, уважаеми дами и господа?"
С какво право Вие, родени през 40-те, 50-те или дори част от 60-те, Вие, на които принадлежи миналото и неговите опропастени исторически шансове, Вие, които сте в края на продуктивната част от жизнения си път, си позволявате да поставяте прът в колелото на тези, на които принадлежи бъдещето, на тези, които се опитват да поправят Вашите грешки, на тези, които се борят за държава, в която да живеят достойно?
Вие чувствате ли се достойно, когато (не дай, Боже) се разболеете и се наложи да разчитате на българската здравна система? Чувствате ли се достойно, когато чувате за поредната класация, в която България се намира на дъното сред европейските държави?
Чувствате ли се достойно, когато Ви спре катаджия без причина? Чувствате ли се достойно, когато по телевизията видите майка, която не е получила правосъдие за убийството на детето си, защото била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване?
А защо стана така, знаете ли? Аз знам – защото Вие се провалихте. Не казвам, че не се опитахте. Казвам само, че не успяхте.
Не сте в позицията да съдите, а да бъдете съдени. Не сте в позицията да питате, а да отговаряте. Не сте в позицията да коментирате публично усилията на новото поколение за постигане на справедливост, а да съзерцавате.
И колкото повече сте дали, колкото повече хора знаят името и заслугите ви, колкото по-висок е авторитетът ви, личен или поради достигнато обществено положение, толкова по-голяма е отговорността за думите, които изричате в момента, и толкова по-тежко е престъплението Ви.
Моля Ви, бъдете на висота и замълчете! На Вас се дължи уважение, но Вие дължите смирение. Бъдните поколения дават оценка за предишните, а не обратното. Така се върти светът.
Тук не става дума за това, че не трябва да се чува и другата гледна точка, а за това, че не Вие трябва да бъдете нейни говорители. Ако тя има достатъчно морална тежест, за да привлече енергични и способни последователи, те ще я артикулират достатъчно ясно.
И, слава Богу, обществото сякаш вече има сетивата да прецени кое е автентично и кое не, кое е справедливо и кое не, кой се бори за ценности, кой - за драгоценната форма.
Да, те, протестиращите, могат и да бъркат в нещо (въпреки че от позицията, в която се намираме като общество и държава, бездействието ми се струва единствената сигурна и фатална грешка), те може да са неудобни, те може да не са монолитни, но те имат пълното морално и историческо право на всичко това! Имат право на своя шанс, на своята борба, която да водят със своите оръжия!
Тя е за тяхното бъдеще, тя е и за моите деца, тя е за това след 100 години Иван Петров да не е Айвън Петроф, а имена като Вълко, Борис, Калоян, Гергана, Елица, Божана да не съществуват единствено под избелелите снимки в нечие родословно дърво. А вие обсъждате подходяща или неподходяща била формата!
В края на тази в моите очи покъртителна седмица цъкам дистанционното на телевизора с трудната задача да намеря нещо за гледане, което да не ме кара да се чувствам недостойно дори и в къщи на дивана.
Налитам на вечния "Вчера" и култовата сцена "Ще ви дам аз едни Бийтълси... Не ви е срам! Какви са тия маймунски танци? Ако искате забавата да продължи – валс!"
Не мога да не се усмихна. Това вчера ли беше?
Уважаеми протестиращи студенти, моля ви, не приемайте покани за валс! Да живее рокендролът!
Автор: Анна Чалева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
