Здравейте,
Изпращам ви мой текст, който както обикновено, се отнася до човешките взаимоотношения, най-вече между мъжете и жените. Моят поглед е малко по-различен, може би мрачен, в такъв период от живота се намирам, правя равносметки, но и планове за бъдещето. Дано ви хареса и скоро да го видя на сайта, който винаги има с какво да ме провокира.
Поздрави
Рушим моста, по който вървим... в различни посоки.
Рушим го понякога бавно, с пила остъргваме парченце по парченце. А понякога с един ритник откъсваме по няколко дъски. И пропастта се разширява.
Аз съм стъпила с единия крак на брега и мога да се спася във всеки един момент. Не го правя, не бързам, не знам какво ме чака там. Знам, че ако скоча, ще оцелея, но ще наруша твоето равновесие и може ти да паднеш.
Не искам това. Затова чакам.
Но ме е страх, губя силите си. И ме боли.
Защото твърде скоро ходехме в една посока заедно. И аз мислех, че пътят ни е твърд, стабилен. Не съвсем равен, но и без драматични завои.
Оказах се кон с капаци – с огромни наочници, които се поставят на животното, за да не знае къде ходи, да не се плаши от пътя.
Сигурно още съм с тях, но вече поглеждам боязливо встрани.
И виждам, че има и други пътища, други хора, друг живот. Виждам, че понякога е по-добре да вървиш сам, по тясна и крива пътека, но да знаеш, че сам си я избрал, да знаеш накъде води тя, да избираш къде по пътя да спреш, къде да бързаш и колко...
Без да гониш чужди цели и непостижими мечти.
А има ли постижими мечти?
Възможно ли е една толкова обикновена и постижима мечта като споделения живот, да се превърне в космическа химера?
Факт.
Вече силно се съмнявам, че в споделянето на живота в дългосрочен план има някакъв смисъл. Накрая за споделяне остават само излишните неща – досадни навици, телесни течности и звуци... мълчания.
Дали няма да е по-честно да споделяме само кратките мигове на екзалтация – първите тръпки, бурните емоции, страстните желания? Само екстракта на живота, който не можем да осмислим сами.
А рутината и битовизмите да си ги живеем сами, ей така, между другото.
Защото иначе остават само те.
Автор: Редакцията уважава желанието на автора да остане анонимен
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
