Има ли постижими мечти?

Има ли постижими мечти?
Снимка: Thinkstock

Здравейте,
Изпращам ви мой текст, който както обикновено, се отнася до човешките взаимоотношения, най-вече между мъжете и жените. Моят поглед е малко по-различен, може би мрачен, в такъв период от живота се намирам, правя равносметки, но и планове за бъдещето. Дано ви хареса и скоро да го видя на сайта, който винаги има с какво да ме провокира.
Поздрави

Рушим моста, по който вървим... в различни посоки.

Рушим го понякога бавно, с пила остъргваме парченце по парченце. А понякога с един ритник откъсваме по няколко дъски. И пропастта се разширява.

Аз съм стъпила с единия крак на брега и мога да се спася във всеки един момент. Не го правя, не бързам, не знам какво ме чака там. Знам, че ако скоча, ще оцелея, но ще наруша твоето равновесие и може ти да паднеш.

Не искам това. Затова чакам.

Но ме е страх, губя силите си. И ме боли.

Защото твърде скоро ходехме в една посока заедно. И аз мислех, че пътят ни е твърд, стабилен. Не съвсем равен, но и без драматични завои.

Оказах се кон с капаци – с огромни наочници, които се поставят на животното, за да не знае къде ходи, да не се плаши от пътя.

Сигурно още съм с тях, но вече поглеждам боязливо встрани.

И виждам, че има и други пътища, други хора, друг живот. Виждам, че понякога е по-добре да вървиш сам, по тясна и крива пътека, но да знаеш, че сам си я избрал, да знаеш накъде води тя, да избираш къде по пътя да спреш, къде да бързаш и колко...

Без да гониш чужди цели и непостижими мечти.

А има ли постижими мечти?

Възможно ли е една толкова обикновена и постижима мечта като споделения живот, да се превърне в космическа химера?

Факт.

Вече силно се съмнявам, че в споделянето на живота в дългосрочен план има някакъв смисъл. Накрая за споделяне остават само излишните неща – досадни навици, телесни течности и звуци... мълчания.

Дали няма да е по-честно да споделяме само кратките мигове на екзалтация – първите тръпки, бурните емоции, страстните желания? Само екстракта на живота, който не можем да осмислим сами.

А рутината и битовизмите да си ги живеем сами, ей така, между другото.

Защото иначе остават само те.

Автор: Редакцията уважава желанието на автора да остане анонимен

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти