Да си различен - привилегия или наказание

Не искам да съм като другите
Снимка: Thinkstock

Тази хубава българска поговорка "Преклонена главица, сабя не я сече!" дълги години е спасявала човешки животи по времето на турското робство, но дали е спасявала и човека - неговата душа и същност!?

Аз съм на 31 г., млад учител, без много стаж, но с много желание и надежда, от малък провинциален град. Цял живот слушам как хората не обичали различните и че по-добре за оцеляването е да се вписваш в приетия модел от заобикалящите те. Но аз не искам да се вписвам!

Аз искам да следвам мечтите си, искам да казвам мнението си, искам да защитавам гледната си точка, искам да ме оставят да си гледам работата и да престанат да ми дават съвети, без да съм им ги искала. Искам да бъда чута, искам да бъда прегърната, искам да бъда погалена. Не искам да занижавам критериите и очакванията си, само защото някой не може да ги покрие.

В личния си живот допуснах грешката да се свържа с неподходящ за мен човек и сега си сърбам попарата, но в професионалния си живот, не желая да правя компромиси, защото поне засега не се налага.

Още от дете са ми казвали да си мълча, да не говоря силно, че комшиите ще ме чуят, да се съобразявам с всички и всичко, независимо дали си струва. И аз се съобразявах. Задържах гнева, недоволството, бунта в себе си. И ето, че вече той е готов да излезе наяве.

Страх ме е да го освободя, защото не знам какви поражения ще нанесе взривната вълна. Учили са ме да бъда отговорна, да се съобразявам и това попречи да се науча да рискувам, да преследвам мечтите си, да изисквам нужната ми любов и признание. Моите близки и учители ме смачкаха. Не приемаха моето мнение, защото то беше различно, странно, непривично и за тях - незряло.

Аз започнах да се анализирам, да си задавам въпроса "Защо не ме приемат?". Започнах да наблюдавам хората и техните постъпки. Експериментирах и стигнах до заключението, че ако правиш като тях, може и да те приемат. Но цената не си струваше и спрях да го правя. Защото те не приемаха мен, те не виждаха и не говореха с мен, а с приемливия за тях образ, който бях изградила. Когато започнах открито да заявявам мнението си и да изказвам позициите си, те започваха да ме гледат странно и да ме избягват с догмата – РАЗЛИЧНА.

Боли ме! Страдам от самотата и неразбирането и все още се питам "Защо не ме приемат? Къде греша? Защо нямам приятели и любим човек до себе си?". И конкретен отговор няма. Била съм сбъркана. Искала съм нещата да са ми угодни, не съм била реалистка. И аз нали съм си наивна се опитвам да се променя, да вляза в техния калъп, но се oказа, че те постоянно сменят калъпа в зависимост от настрoението или амбициите си. И аз се отказах да следвам и реших да бъда себе си. Дори и с цената на самота, неразбиране и злобни коментари за РАЗЛИЧНАТА.

Автор: М. Николаева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти