Аз съм на 27 и обичам да ходя на училище

Аз съм на 27 и обичам да ходя на училище
Снимка: ThinkStock

Училището. Там ,където има детски смях. Там, където звучи радостен глъч. Там,от където можеш да научиш толкова много.

Там,където са твоите игри и приятели. И пак там, където въпреки всички радости, понякога има трудности и неволи.

Но въпреки всичко, всяка сутрин, ставам с желание и отивам. С такова вълнение тръгвам за училище,че не веднъж съм се питала: ”Защо обичам да ходя на училище? Не ми ли омръзна вече?

Моят втори дом – училището. Може и да ви се стори странно, но въпреки че съм на 27 години, всеки ден ходя на училище.

Защото там ходят не само децата, но и техните учители.

Аз съм една от тях. И не си мислете,че за учителите е нещо по-различно. Напротив. И за нас е огромна радост всеки ден да преоткриваме детското в себе си. Да разбираме,че сме пораснали, но все още дълбоко в нас се крие и детето. И повярвайте ми,всеки ден в училище е различен.

С това е свързана моята работа. Аз съм един от хората, които ежедневно полагат усилия да предадат възможно най-ценния урок на децата- този,който ще им помогне в живота, а не само да научат даден текст, за да получат съответната оценка.

В училище се предават много уроци – тези от учебниците,но и такива, които те правят Човек.

Няма нищо по-хубаво от детската усмивка на лицето на всяко едно дете, когато е разбрало какво всъщност се опитва да му обясни учителят. Няма нищо по - запомнящо се, когато някое дете ти зададе въпрос, който те кара да се замислиш ти самият.

Тогава всъщност разбираш, че не само ние учим децата,но и те – нас. Особено се радвам, когато някое дете ми подари цвете, но не такова, купено от магазините, а такова, което имат в градините си или такова, което са видели в тревата на път за училище. Ние – учителите пък им подаряваме знания, които след време ще им помогнат за много неща и ситуации в живота.

А най-големият подарък, който може да се получи в училище, е детската усмивка и прегръдка.Неповторимо е!

Но откъде започна всичко...Бях ученичка.Вече можех да чета, да пиша, да броя и смятам. Но ми трябваше още, а все не го намирах. С годините го открих в учебен предмет, в който се влюбих - психологията.

Предмет, който ни учи за много неща от живота, за личността на човека.

Не учих уроците за оценка ,четях ги още преди да са ни ги преподали. Попивах всяка дума и си обещах, че и аз след време искам да предам всичко, което съм научила, и на друг. След много усилия и четене, успях. Сбъдна се Edna от мечтите ми -  да стана учител, за да не се налага да напускам училището.

Защото именно там научих толкова много, срещнах приятели и преживях емоции, които никога няма да забравя. Невероятно е ,че до „вчера” бях с моите съученици, а днес вече уча техните деца. Да започнеш всичко отначало – буквичките, цифричките, всичко... И всеки път откриваш нещо ново. Лично на мен децата ми носят много положителни емоции.

Всеки ден рисуваме, правим различни фигурки от хартия.

А най – забавно е когато навън времето е слънчево и ни предизвиква да излезем. Тогава играем с топки,бягаме и се смеем. Тези игри, наред с ученето, показва на децата, че всъщност училището може да бъде и забавно, а не само задължение.

Учителите постоянно полагаме усилия да представим нещата по-шарено, така че и на учениците да им е забавно.И всички са доволни – и децата,и родителите,и учителите.

Затова вече ще престана да си задавам въпроса: ”Защо обичам да ходя на училище?”

Защото чувствам, че е редно. А дали мога да си представя,че някоя сутрин ще се събудя и няма да отида? Не,не мога...а и не искам.

Автор: Десислава Иванова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти