Здравейте, това е моят къс разказ по темата Баба и любовта.
Пиленцето
Питаш ме как срещнах Дядо ти. На пътя го срещнах – на пътя.
Тръгнали сме ние с така наречения ми „ годеник “ на разходка и насреща ни се задава непознат мъж. Слаб, черен с бяла риза.
„Този не е от нашето село“ си помислих. Ризата му - свети на слънцето, панталона - с ръб, обувките - лъснати.
Лицето черно и изпито, не като на нашите бабаджанки.
Косата му сресана назад - намазана с брилянтин.
Така се бях загледала, че като чух гласа на Мерджана, се стреснах.
- Да ти представя годеницата ми.
Този отсреща се усмихна широко и зъбите му се откриха – бели, едри, наредени като мъниста.
- Райна Маркова. Приятно ми е.
- Георги Гетов. Очарован съм.
И ми целуна ръката. Пък тя една топчеста и с къси пръсти. Какво сме говорили още не помня, но като се разделихме, казах на Митьо :
- Коя ли ще го вземе тоя?
Той започна да ми обяснява, че човека бил северняк, бил образован, възпитан и от сой, пък аз даже не го и слушам, а продължавам да си мисля: „ Коя ли ще го вземе тоя?”
А то пиленцето казало : „Ти ще го вземеш, Райно, ти!“
- Кое пиленце, бе Бабо?
- Кое! Едно пиленце, де да го знам кое е!
- И после какво стана, кажи де, бабо?
- Нищо! Какво искаш да стане? В неделя се венчахме.
Автор: Райна Кацарова
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Facebook и Instagram.
