Милена Вълканова
Глифовете на планетите, такива каквито ги познаваме днес, са се оформили още в древна Гърция, но да проследим смисъла зад всеки един от тях не е съвсем лесно.
Еднозначни през вековете със сигурност остават символите на Слънцето и Луната.
Луната винаги е изобразявана като лунен сърп, а Слънцето във формата на кръг - първоначално без точка, а впоследствие с точка, като още по-рано древните гърци и египтяни добавяли и един лъч към него.
В астрологическия компендиум на Реториус (гръцки астролог от византийско време, живял през 6 или 7 век) са дадени “прототипите” на днешните глифове на планетите, съвсем разпознаваеми.
Вторият символ на най-горния ред е Слънцето.
В интуитивната психическа памет на човечеството слънчевият диск и съответно кръгът винаги са символизирали живота, кръговрата, цялостността.
Първият символ в горния ляв ъгъл е Марс. Не прилича на пръв поглед на съвременния марсов глиф, но разликата не е толкова драстична. Марсовият символ се състои от шита на бога на войната и неговото копие. В древността копието е минавало през щита, а впоследствие започва да излиза от него, сочейки надясно и нагоре.
На втория ред виждаме петте планети Юпитер, Венера, Меркурий, Марс и Сатурн.
Юпитер е недвусмислен - представен е от гръцката буква зет, Z, с която започва името на върховния могъщ бог на древногръцкия пантеон Зевс.
Меркурий винаги е представлявал стилизиран кадуцей - две преплетени змии около жезъла, носен от бога Хермес Трисмегист в гръко-египетската митология. Бил е атрибут на боговете-вестители като Ирида, която служела на Хера, и като Хермес, вестител на боговете, водач на душите в подземното царство, покровител на търговците, странстващите, комарджиите и крадците. Кадуцеят се среща още в дълбините на месопотамско време, когато принадлежал на бога на подземното царство.
Сатурн е изобразяван от сърп или коса. Сатурн е древногръцкият Кронос, богът на времето, на материята и на техните ограничения, затова се асоциира с края на нещата, със смъртта. Но не Жената с косата, която идва да пожъне поредната душа в сетния час на човека, стои зад сатурновия символ. Сатурн е богът на плодородието и земеделието, честван в Древен Рим по време на сатурналиите през декември.
Сатурналиите били фестивал на жетвата, урожая, всеобщото опиянение и радост от благата на земята, когато социалните норми се преобръщали, а рогът на изобилието се изливал безгранично, също както по време на Златната епоха - магическо време на райско блаженство, управлявано от бога Сатурн. Планетата Сатурн в днешно време се свързва с край и смърт, но той носи многопластов смисъл, защото там където е смъртта, започва животът - семето умира, за да се роди житото; житото умира, за да се роди хлябът.
Сатурн е древен бог, наследил материалния аспект на Великата Богиня, който в патриархалната епоха на духа бива демонизиран и приравнен към смърт и зло. Границите на материята са Сянката на ума с неговия абстрактен полет, който забравя, че материя е и плодовитост, живот, проявление.
Венериният символ също има интересна история. Кръглата част се асоциира с огърлицата на великата шумерска богиня-майка Инана. В днешно време най-често срещаната интерпретация е, че той е огледалото на Венера - нали е богиня на красотата и взаимоотношенията - твърде скалъпено и опростено, макар и очарователно обяснение според мен.
За да проумея произхода на венериния глиф най-много ми помогнаха изображенията на палеолитните и неолитните богини майки, част от които представляват женска фигура с вдигнати ръце - като птица или като в танц.
Същата танцуваща богиня - може би в опияняващ танц на плодородието - е изрисувана на множество места в най-разнообразни по детайност варианти в пещерата Магурата.
Някои от богините са съвсем стилизирани, докато съвсем не заприличат на символа на Венера, която е Афродита, великата богиня-майка Ищар, Астарта, Изида и Инана.
Кръстният знак към глифовете на Венера, Юпитер и Сатурн е добавен по-късно, за да интегрира и християнския дух към древните езически символи.
От гледна точка на алхимическия и християнския символизъм планетните глифове могат да бъдат разглеждани като образувани от три постоянно срещащи се елемента, т.е. принципа, в различни комбинации: кръгът, който е символ на духа; полумесецът, символ на душата, приемащия съд за тялото и духа; кръстът, символ на материята, въплъщението, земята.
Още по темата:
Зодиакалните послания на месец май
13-ият знак на зодиака и мистерията около него
Планетарни напрежения: защо декември ще бъде опасен?
Предстои цикълът Сатурн-Нептун. Какво ни очаква?
Добави ни в предпочитани източници в Google
