Най-новият филм на италианския режисьор Антонио Пису „БЪЛГАРИЯ AMORE MIO” тръгва премиерно във всички киносалони в България от 17 октомври. Лентата е съвместна продукция между Италия, България и Румъния и е вдъхновена от реални събития, преживени от италианските продуценти.
В главни роли в историята ще видим Захари Бахаров и Александра Лашкова, които ще си партнират с италианските си колеги Lodo Guenzi, Matteo Gatta, Jacopo Constantini, Cesare Bocci и Samuele Sbrighi. Продуценти на филма са Маурицио Паганели и Андреа Ричепути (Stradedelest Produzioni), копродуцент на филма е Николай Урумов (Band of Friends Pictures), познат на родната публиката с филмите „Петя на моята Петя” (2021), „Вила Роза” (2013) и сериалите „Домашен арест“ и „Кантора Митрани“. Оператор на филма е Адриан Падерету.
За емоциите около филма, творческият и снимачен процес и как описва "БЪЛГАРИЯ AMORE MIO", говори Николай Урумов - копродуцент на лентата:
Г-н Урумов, как започна Вашето участие като копродуцент в този филм? Как се свързахте с Антонио Пису и италианските продуценти?
В началото на 2023 г. мой колега ми се обади и ми каза, че негови партньори от Румъния търсят копродуцент от България за нов филмов проект, който да бъде сниман в България. Аз се съгласих да се срещна с тях и след около два месеца в България дойдоха италианският продуцент Маурицио Паганели и изпълнителната продуцентка от румънска страна Адела Мара. Хората бяха абсолютно честни с мен и ми казаха, че се срещат и с други български продуценти, но в крайна сметка ми гласуваха доверие и избраха да работим заедно, за което съм им изключително признателен. Може би изборът им се спря на мен, защото много харесаха филма „Петя на моята Петя“ и бяха впечатлени от постигнатият бокс офис от над 100 000 зрители в кината.
Филмът е вдъхновен от реални събития. Каква беше Вашата роля при адаптирането на историята за българската част от сюжета?
Тъй като нямахме драматургичен консултант от страна на България, аз бях човекът, който консултираше творческия екип от Италия относно спецификите на епохата, включващи взаимоотношения, лайф стайл, облекла и цялостна визия, за да може да бъде изградена една реалистична среда от началото на 90-те години, доколкото е възможно, разбира се. Тук е мястото да подчертая, че съм се старал епохата да не изглежда прекалено мрачна, а да го има все пак очарованието на онова време, защото нищо не е само черно или бяло, винаги има и добър ъгъл, от който може да бъде погледнато всяко едно време.
Какви бяха най-големите предизвикателства при заснемането на копродукция между Италия, България и Румъния?
Като изключим финансовия аспект на реализацията на филма, основното предизвикателство беше намирането на правилните локации, които да създадат усещането за ранните 90 години. Поради тази причина се наложи да снимаме в София, Перник и Ботевград. Намирането и транспортирането на ретро автомобили също беше приключение, особено когато част от тях отказваха да запалят или се появеше някакъв друг проблем. Снимачният процес не мина съвсем безпроблемно. Периодът беше изключително дъждовен и това доведе до доста трудности и принудителни промени в снимачната програма, както и смяна на локации. Имахме колабирал човек от статистите на снимките в Ботевград, който за щастие е добре, както и нощ изпълнена с катастрофи и проблеми, когато поради повреда на нашата снимачна платформа за автомобили, трябваше по спешност да дойде такава от Румъния. Всички са живи и здрави, щетите са само материални, но белите ми коси вече са в повече
Какво Ви впечатли най-много в играта на Захари Бахаров и Александра Лашкова в главните роли?
Със Захари се познаваме още от първи сезон на „Под прикрие“, където аз бях звукорежисьор и знам отлично колко е дисциплиниран и отдаден на процеса. В „България Аморе мио“ беше абсолютно същото и снимките с него вървяха прекрасно. Дори на нощните сцени с каскадите, където беше много студено и влажно и Захари трябваше няколко пъти да бъде в центъра на събитията, отношението му беше отново желязно и професионално.
С Александра не се познавахме преди кастинга за филма. Тя е изключително талантлива млада актриса и гори в процеса. Безкрайно приятно е да се работи с нея и вярвам, че я очаква прекрасно бъдеще. Както си говорихме с нея преди няколко дни, във всеки мой проект има по една Александра и се надявам това да продължи.
Как се справиха италианските актьори с културните и езикови предизвикателства при снимките в България?
Езиковата бариера винаги води до комични ситуации и забавни моменти. Италианците никога не можаха да изговорят правилно името на Ботевград и му казваха Ботеграв. Имахме и доста забавни моменти в една сцена, в която аз съм в ролята на рецепционист в хотел и се забавлявахме много с думата „Индукле“, която никой не разбра какво точно означава.
Имаше ли културни различия или забавни моменти между екипите от трите държави, които се отразиха на атмосферата на снимачната площадка?
Всъщност като динамика и начин на общуване, беше изключително лесно да се постигне баланс. Италианците са много близки като манталитет до нас, бих казал същото и за румънците. Като изключим кризисните моменти, за които споменах, процесът беше много забавен и всички се сприятелиха много бързо. Дори по средата на филма основното занимание на екипа, който в конкретния момент нямаше ангажираност беше да се чоплят колективно слънчогледови семки.
Филмът показва България през погледа на чужденци в началото на 90-те. Какво според Вас ще открият българските зрители в този „външен“ поглед към страната ни?
Истината е, че си говорихме с италианския екип, България да не бъде показана толкова мизерно като Румъния в първия филм на режисьора Антонио Пису - „Изток“. За щастие те се съгласиха и вярвам, че зрителите ще усетят тази приятна грациозност и естетика, която италианското кино носи като заряд. „България Amore mio“ е своеобразно продължение на филма „Изток“, който е създаден на базата на истинската история на продуцента Маурицио Паганели, който заедно с двама свои приятели предприема пътуване източна в Европа в навечерието на падането на берлинската стена и тримата приятели се сблъскват с доста неочаквано опасни ситуации и предизвикателства.
Какви теми и послания искате публиката да запомни след края на филма – повече за приключението или повече за социалния и исторически контекст?
За мен най-важното послание в този филм е, че независимо от обстоятелствата, абсурдността на ситуациите и опасностите, в които човек може да се попадне, любовта и предаността към приятел може да ти даде сила, с която да преодолееш всичко. В основата си това е филм за емпатия, себеотдаденост и безкористно приятелство.
Филмът съчетава комедия, шпионски сюжет и исторически фон. Как се балансираха тези елементи по време на снимките?
За мен жанрът „екшън комедия“ крие безкрайни възможности за създаване на вълнуващ киноразказ, защото съчетава съспенс с моменти на облекчение примесени със смях. По този начин емоционалното състояние на зрителите може бързо и с голяма сила да се прехвърля от положителна в отрицателна посока и обратно. По време на снимките беше по-скоро забавно отколкото страшно или напрегнато, но екрана съспенса е в достатъчна дозировка и смятам, че зрителите ще го усетят напълно.
Виждате ли потенциал филмът да бъде приет добре и извън България – например на фестивали или в Италия и Румъния?
В Италия филмът вече имаше своето разпространение в кината и бе приет много добре от зрителите. В началото на следващата година предстои разпространението му и в Румъния, а колкото до фестивалите, мисля че нашият филм е със силен зрителски потенциал и нашият фокус ще е върху това, а не към фестивална реализация.
Ако трябва с три думи да опишете „БЪЛГАРИЯ AMORE MIO“, кои биха били те?
ЛЮБОВ, ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ПРИЯТЕЛСТВО
