На 17 януари българите отбелязват Антоновден – празник с дълбоки корени в народните вярвания, свързан със здравето, дома и предпазването от болести. Денят е посветен на преподобни Антоний Велики – един от най-почитаните християнски светци и смятан за основател на монашеството.

Снимка: снимка: Sofia Photo Agency, архив

На този ден празнуват всички, които носят имената: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тоня, както и техните производни.

Какво символизира празникът

В народните вярвания Антоновден е тясно свързан със здравето и защитата от болести, най-вече от чумата, наричана „лелята“. Според поверието тя обикаля домовете и трябва да бъде „умилостивена“, за да не носи болести и нещастие.

Затова денят се почита строго – не се работи, не се пипат остри предмети, не се шие и не се преде, за да не се „сърди болестта“.

Обичаи и традиции

Един от най-характерните обичаи на Антоновден е месенето на обредни питки. Те се намазват с мед или се поръсват със захар – символ на сладък и здрав живот. Част от питката се раздава на съседи и близки „за здраве“, а друга се оставя у дома – като защита за семейството.

В някои краища на България вярват, че който спази празника, няма да боледува през годината. Затова Антоновден е смятан за начало на поредица от „здравни празници“, продължаващи и на следващия ден – Атанасовден.

Според старо поверие: „Антон чумата лекува, Атанас я изпраща“ – израз, който показва колко силно празниците са вплетени в народното разбиране за здраве, баланс и защита.

Знаете ли, че…

• Името Антон произлиза от латинското Antonius и означава „безценен“, „неоценим“.
• В миналото хората вярвали, че ако на Антоновден се работи, болестите ще „влязат в къщата“.
• Медът, с който се мажат обредните питки, символизира сладък живот, здраве и благоденствие.
• В някои райони на България празникът се нарича още Лелинден, заради вярването в чумата като женски образ – „лелята“.

Добави ни в предпочитани източници в Google