Амаратът бил познат още на ацтеките. Те обаче не използвали зърнената култура за хранене. Те приписвали на растението редица магически свойства. Испанските нашественици се боели от обожествяваното растение, обагрено в цветовете на дъгата, и се опитвали да го унищожат като култура.
Дълги години отглеждането му било забранено, най-вече с цел да се сложи край на човешките жертвоприношения, в които растението играело важна роля. Така например преданията разказват, че сместа от стрито амарантово семе, смесено с пчелен мед или човешка кръв, се използвала за жертвоприношения.
Културата обаче не била изгубена, въпреки че потънала в забрава за няколко столетия. Амарант продължавал да се отглежда в едва няколко отдалечени района на Мексико, както и в Андите.
Днес тази биокултура отново присъства във важен ритуал – този на здравословното хранене.
Освен че e полезен, амарантът притежава редица други здравословни и важни за тялото качества. Днес той се използва в цял свят, а рецептите за приготвянето му са хиляди. Така например в Мексико, където растението се отглежда и сега, от амарант се приготвят пуканки със захарен сироп. Полученото се нарича "алегриа" (щастие).
В Индия пък от малките зрънца се приготвя вкусен сладкиш, а в Непал – чапати. С лечебни цели в Еквадор от зрънцата се приготвя питие, с което се регулира менструалният цикъл.
Амарантът е едногодишно растение. В миналото се е смятало за вечно, откъдето идва и името му - в превод "никога неповяхващо цвете". Расте до два метра височина и е най-красивото зърнено растение.
Листата му са обагрени от бяло, зелено, розово, оранжево, до пурпурно и тъмночервено. Семената му – това ценно богатство, се крият в семенниците, наподобяващи рошави царевични коси. Те са с големината на леща, кремави или златисти на цвят.
Близък родственик на срещащите се в нашата страна видове щир, които растат като плевели. На външен вид прилича изключително много на друга зърнена култура - киноа.
Освен че е полезен, амарантът е и лесен за отглеждане. Дори безразборно попаднал върху почвата, му трябва само малко вода, за да избуи. В миналото, както и днес, са известни над 60 вида амарант.
Амарантът има безброй здравословни предимства, заради които трябва да бъде включен в менюто. Той е сред храните без съдържание на глутен – малко зърнени култури могат да се похвалят с подобно качество.
В състава му има високи нива на протеини, лизин, фибри, калций, желязо, незаменими аминокиселини и магнезий. Малките зрънца се усвояват бързо и лесно от организма и храносмилателния тракт, тъй като съдържащите се в тях субстанции са лесно разтворими. По съдържание на полиненаситени мастни киселини и витамин Е се доближава до зехтина.
Той е сред най-добрите продукти за вегетарианците. В комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз амарант осигурява пълна гама протеини, за да замести храни като риба, пилешко или червено месо. Освен това, растението доказано понижава лошия холестерол.
Добави ни в предпочитани източници в Google
