Отдавна се говори, че образоваността на българина е близо до критичния минимум. В световните класации по образованост ние сме на последните места. Особено в това да анализираме текст и да умеем да четем с разбиране.

Това впечатление се подкрепя у мен и като чета коментарите - под статии и снимки. Те в повечето случаи са повърхностни и в двете крайности - подкрепящи или осъждащи.

Ако е вярно, че живеем в едно виртуално общество и мястото ни за общуване е във виртуалното пространство, то трябва да се научим да ценим думите. Защото те са основното ни средство за общуване там. Чрез тях ние трябва да предадем настроение, отношение, чувства и мисли. Ето защо трябва да се отнасяме с нужното уважение към тяхото използване.

В едно предаване проф. Стефан Ставрев бе казал, че думите са загубили своето значение и той няма вяра в тях. Че ние ги използване не за да общуваме, а за да се лъжем, да извелечем полза.

Лично аз много ценя думите и им вярвам.

Не са малко случаите, в които съм съжалявала, че съм изразила гласно мнението си и то не защото съм излъгала, а защото виждам, че не съм разбрана.

Преди се борех и спорех до последно, когато изразявах позицията си. Но в един момент видях колко грозно и гротескно изглеждам и спрях. Разбрах, че ако не те разберат от малко, то няма да те разберат изобщо. И затова вече рядко обяснявам.

Какви са моите наблюдения върху общуването на хората реално и виртуално.

Първо - хората говорят с клишета: "Когато ти е най-трудно, се случва нещо хубаво", "Когато се затвори една врата, веднага се отваря друга", "Всички сме така", "Кой не иска тези неща!?" и т. н.

Когато пишем коментар, ние сме автори и като всеки автор, трябва да изложим мнението си така, че да изразим лично отношение, което можем да подкрепим с цитат, но той вече става наш, защото изразява конкретни наши мисли.

Второ - хората се оплакват и мрънкат, вместо да потърсят решение. Или се правят на възмутени от това или онова, или го играят моралисти.

В крайна сметка хората са различни. Имат различни ценности или абсолютна липса на такива.

Според мен е по-добре да се опиташ да разбереш човека и неговите ценности и ако те са неприемливи, да му посочиш друг път на развитие. В този случай си струва да разнищваш поведението му, ако искаш да му помогнеш, иначе си е живо клюкарене.

Ако ли пък видиш, че човекът няма никакви ценности, по-добре е да прекратиш контактите си с него. Ако те са неизбежни, просто стоически изтърпи присъствието му и продължи напред.

Трето - всеки е сам за себе си. Аз лично обичам колективната игра, но не и колективното прецакване.

Ако ще играем заедно, трябва да го правим като отбор, всички дружно да работим за общата кауза, а не да се надцакваме и някой да изпъкне. И всички да си поделят задълженията, а не един да понесе целия товар. За целта са необходими отборен дух, дисциплина, отговорност и спортсменство.

В последно време от телевизионния екран се излъчват все по-позитивни послания. Налага се позитивен модел на поведение чрез публицистични предавания или реалити формати.

Ако до преди няколко години се държеше да изпъкне простотията, арогантността и интригата, сега все повече се акцентира върху градивното поведение, дисциплината, отговорността, здравословната амбиция и лоялната конкуренция.

По мои наблюдения все повече се отдалечаваме от варварското поведение на пошлост и се отправяме по пътя на развитието и еволюцията в човешките отношение - път на истина и отговорност.

Човечеството е еволюирало, защото е престанало да вярва на лъжите и е открило пътя на истината. Проявило е решителност и смелост да види какво има отвъд онази планина, дали наистина има демони в гората, да разкрие истина ли са думите на политиците...

Аз призовавам хората да са истински, да казват истината, защото само това е пътят на развитието. Останалото е лицемерно нагаждане с цел оцеляване.

И ако искаме да се изкачим по стълбата на световните класации, е добре да се научим да спазваме правилата и да играем отговорно и последователно, а не по онзи стар български обичай "Интересът клати феса".

Добре е да осъзнаем, че на сала сме всички ние и ако някои тарикати започнат да го клатят според собствения си интерес, има опасност да повлекат всички ни след себе си в бездната на безвремието.

И накрая, отново ще цитирам проф. Стефан Ставрев: "Интелигентният човек търси истината, а тарикатът - ползата!"

Автор: Мирослава Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".