Домашният му любимец. Сиамска котка, която ме "умилява" - най-вече, когато се опитвам да изкарам косматата й физиономия от чинията ми. Навярно, защото съм кучка, докато го чакахме днес, й изръмжах: "Вкарай си го в мяукащата глава, избраната съм Аз!". Когато той се появи, гушна, разбира се, първо нея. Не казвайте на никого, но съм сигурна, че животното ме погледна победоносно.
Футболът за него е религия, а за мен… Кълна се, без да искам, играейки си с дистанционното, прекъснах футболното богослужение само няколко пъти. Когaто пропусна Гола, той изключи телевизора, избяга в банята и се разкрещя: "Защо все на мене се слу-у-у-чва-а-а?". Винаги съм се чудила: защо мъжете в такива ситуации не се държат храбро като героите от "Смело сърце"? Най-много ми харесваше частта, когато си показваха дупетата.
"Тялото ми не било такова, каквото съм заслужавала!", казва ми той и аз… не заради него, разбира се, започвам ДИЕТА. На вечеря той поглъща кашу, пържени картофи по селски, лазаня с пет вида сирене, сладолед и загрижено ме пита дали не искам още една препечена филия.
Резултатът от диетата ми:
"Качил съм 5 кг и 870 гр", казва ми той.
"Секцио или нормално раждане, какво предпочиташ?", питам го, хихикайки аз.
И... ето ме... от 3 дена, 3 часа, 37 минути и 36 секунди не ми е звънял. Стоя пред телевизора САМА. Гледам футбол, нагъвам картофи по селски и си припявам: "Oh baby I love your way every day-y-y-y".
Любовта е дрога, а аз съм зависима от него. Не за друго - той има най-сладкото... сиамско котенце в света.
Автор: Сабина Стефанова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели. Изпращайте вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из @edna".
